Магнитните полюси на Земята започнаха да се преместват с изключително висока скорост – до един градус на седмица.
Магнитното поле на Земята, както е прието, се формира от движението течното метално ядро на планетата, което провежда електричество. Полето променя ориентацията си с честота приблизително веднъж на всеки 200 000 години – тоест Северният и Южният полюс разменят местата си (въпреки, че последната достоверна промяна е настъпила преди 780 хиляди години). Независимо от това, през 1995 г. изследователски екип представи доказателства, че този процес може да настъпи много по-бързо.
Промяна на полюсите оставя ясна следа в скалите, съдържащи способни да се намагнетизират частици, които са ориентирани в зависимост от характеристиките на полето. Учените са проучили характеристиките на вулканични скали в планината Стиинс в Орегон. Според техните данни, преди около 16,20 милиона година движението на полюсите е било 6 градуса на ден – това е 10 000 пъти по-бързо от обикновено. Този резултат предизвика много скептична реакция от страна на научната общност.
Авторите на изследването са проучили вулканични скали на възраст 15 милиона години, разположени в близост до планината Бетл в Невада. Учените стигат до заключението, че през този период, движението на полюсите е било 53 градуса на година. Учените вярват, че толкова бързо не е протичал целия процес , но поне един от неговите етапи.
Много експерти смятат, че следващата смяна на полярността трябва да настъпи в близко бъдеще. Това мнение се основава на определени факти, по-специално по отношение на спътниковите данни, които показват, че магнитното поле постепенно отслабва.
Преместването на магнитните полюси се регистрира от 1885 г. През последните 100 години магнитния полюс в южното полукълбо е преместен с близо 900 км и е се намира в Индийския океан. По последни данни за състоянието на магнитния полюс на Арктика (движещ се към Източно- Сибирската магнитна аномалия през Северния ледовит океан) показва, че от 1973 до 1984, пробегът му е 120 км, от 1984 до 1994 – с повече от 150 км. Макар че тези данни още се изчисляват, те са подкрепени от измервания на северния магнитен полюс. От началото на 2007 г., скорост движението на магнитния полюс на север се е увеличило с 10 км / година през 70-тт години, до 60 км / година през 2004-та година.
Интензитетът на магнитното поле намалява засега неравномерно. През последните 22 години той е намалял средно с 1,7%, а в някои региони – например в южната част на Атлантическия океан – с 10 на сто. В някои места интензитетът на магнитното поле, противно на общата тенденция, дори се увеличи.
Ускоряването на движението на полюсите (средно от 3 км / година) и тяхното движение по коридорите на инверсията на магнитните полюси (повече от 400 позволяват да се определят тези коридори), позволява да се предположи, че това движение на полюсите следва да се отчете не като отклонение, а поредната инверсия на магнитното поле на Земята.
Това се потвърждава и от настоящото нарастване на ъгъла полярните слотове в магнитосферата на север и на юг, който от средата на 90-те достига 45 °. В разширението навлиза радиационен материал от слънчевия вятър, междупланетното пространство и космическите лъчи, в резултат което в полярните региони се насочва повече енергия и материя, което може да доведе до допълнително загряване на полярните шапки.
В миналото инверсия на магнитните полюси е настъпвала много пъти и животът се е запазил. Въпросът е : каква е цената. Ако, както се твърди в някои хипотези, по време на смяна на полюсите магнитосферата на Земята в даден момент изчезна, Земята ще бъде бомбардирана с космически лъчи, които представлява опасност за жителите на Земята и още повече, ако изчезването на магнитосферата се свърже с изтощението на озоновия слой. Окуражаващото е, че по време на инверсия на магнитното поле на Слънцето, която се случва през март 2001 г., пълно изчезване на слънчевата магнитосфера не регистрирано. Пълният цикъл на смяната на слънчевото магнитно поле е 22 години.
