Оказва се, че делфините говорят поне два езика

Наскоро учени,  изследващи езика на делфините, направиха едно невероятно откритие. Оказва се, че тези умни същества могат да общуват не само със своите роднини, но и с делфини, принадлежащи към друг вид. Излиза, че те имат междувидово общуване – подобно нещо няма нито едно друго същество на Земята, включително и човека.

Комуникационната система при делфините много прилича на истински език. Акустично тя е система от звуци, нещо, която прилича на свистене. Въпреки това с  „невъоръжено ухо“ повечето от звуците на тези мистериозни същества  не може да се чуят, защото  делфините  най-често   използват ултразвукови вълни.

За да се чуе езикът на делфините се използват различни устройства, които могат да улавят ултразвук. Преди няколко години изследователят на  делфини Джак Касевиц и инженер Джон Стюарт Рийд конструират за такива изследвания специална устройство, наречено симаскоп(CymaScope). Това устройство е особено интересно, защото може не само да улавя звуци, издавани от делфини, но и да ги „превежда“ в картинки, наречени симоглифи.

Учените, изучавайки тези симоглифи, са изяснили почти целия речник на няколко вида делфини. Между другото, именно с него е установено, че всеки делфин има уникален набор от думи, които се използват само от него, и че майките- делфини, които се обръщат към децата си,  ги викат по име. Последното откритие е направено от американски учени, които изучават социалното поведение на бутилконосите делфини (Tursiops truncatus). Те открили, че първите две седмици след раждането на бебето, неговата майка често издава специален свист, който по-късно използва по-рядко.

Със симоскопа е установено, че този сигнал е уникален за всеки делфин. В първите дни след раждането на бебето, майката разговаряйки с него, го издава постоянно, но когато детето порасне и  започне самостоятелен живот, майката престава да „свисти“ по този начин.

Тъй като отдавна е известно, че бутилконосите делфини живеят в големи групи и са много общителни, учените издигат хипотеза, че в първата седмица от живота си, малките делфини се сблъскват с много възрастни женски, които те биха могли да приемат за своя майка. Затова не е трудно да се предположи, че с този звук майката общува с детето си, и че всъщност го вика по име.

Не толкова отдавна с помощта на симаскопа е  установено, че когато в морето се срещат два вида делфини, те се опитват да се разберат като променят обичайния си език. Лаура Май-Коладо от университета в Пуерто Рико, проучвайки живота и навиците на тези невероятни бозайници, живеещи в Карибския басейн, установява, че по време на среща на групи от бутилконоси делфини (Tursiops Truncatus) и гвиански делфини (Sotalia guianensis) издаваните от тях звуци и свистения  се различават рязко от тези звуци, които делфините използват във всекидневния си живот, когато общуват помежду си. Внимателният анализ на тези съобщения показват, че ако се съди по височината на тона и  продължителността на сигналите, те са един вид междинен вариант между езиците на всеки вид.

Както обяснява биологът  в статия за списание ‘Ethology’, срещите на тези два вида не са твърде приятелски. По-големите и едри делфини бутилконоси често изолират и преследват един или два гвиански делфини. В този случай конфликтът не трябва да се разглежда като нападение на хищник върху жертва, а като опит да се изгони конкурент, тъй като и двата вида ползват почти една и съща храна.

Наблюденията показват, че най-активните реплики в такива случаи издават „жертвите“ от вида  гвиана. Тяхното значение все още не е ясно за учените. Вероятно те се опитват да да обяснат на бутилконосите  делфини, че нямат агресивни намерения, дори „да поискат милост.“ Все пак, д-р Мей-Коладо не изключва възможността гвианските делфини, напротив, да се опитват да издават заплашителни звуци на езика  на притесняващите ги досадни роднини, които да ги изплашат.

Интересно е, че след като конкурентната група животни тръгват в различни посоки, те започвали отново да си „говорят “ на  нормалния за тях език. На следващата среща всичко се повтаря – първи започвали да „говорят“ на междувидовия език тези, които били в по-неблагоприятно положение, а „агресорът“ се включвал по-късно.

Сега учените искат да се провери хипотезата за съществуването на делфинската форма на междувидов език. Може ли да намерят общ език  например делфините бутилконоси, морските свинчета, или косатките?  Ако отговорът е да, излиза, че „маймуните на морето“ имат един вид универсален език, който може да варира в зависимост от това с кого си говорят?

И така, какво друго е интересно? Ако делфините спокойно проговарят на междувидовия език, когато общуват помежду си, тогава може би те могат да го използват за комуникация с представители на видове, които са много далеч от тях? Например  с хората …