Публикуваният доклад на Международния комитет Geochange анализира промените в статистическите и енергийните характеристики на природните бедствия (земетресения, вулканични изригвания, цунами, наводнения, бури, урагани, торнадо, горски пожари), както и някои важни геофизични параметри.
В неговото приложение са изброени прогнози, според които през следващите няколко години ще има два пика на тези катаклизми – първият е през 2011 г. , а по-значителният – през 2013 година.
Прогнозите са направени въз основа на анализ на моделите на прояви през предишни години. Учените смятат, че глобалните промени в климата протичат по същите закони, както и процесите в земната кора и в дълбоките слоеве на планетата. 
В приложението към доклада се отбелязва, че през последните 10 години броят на убитите при силни земетресение в света се е увеличил 8,6 пъти, в сравнение със средните резултати (за предишните 50 години). Освен това, земетресението и цунами в Индонезия (2004 г.) са убили 230 000 души и са довели до промяна в наклона на оста на Земята, както и промени в продължителността на деня.
При земетресението в Хаити през 2010 г., са загинали 223 000 души. През първите пет месеца на 2010 г. броят на изригванията на вулкани в света превишава средната годишната стойност за предходните 110 години.
От 1983 до 2003 година промяната в скоростта на движение на Северния магнитен полюс се е увеличила с 500%, докато в предишни години, тя се е отклонявала с 40-50%. През 1998 г. е имало рязка промяна във формата на Земята – тя се е свила на полюсите и се е разширила на екватора (според НАСА).
Учените отбелязват, че на основа на данните, събрани досега, сеизмичната и вулканична дейност ще започне да намалява през 2016 г., а температурата на въздуха в същото време ще се увеличи значително. Следователно ще започне засилено топене на ледниците и повишаване на морското равнище. Предполага се, че по-високите температури водят до увеличаване на горските пожари през лятото.
Инициативната група от учени е подписала комюнике, в което предлага да се приеме Рамкова конвенция на ООН за глобални промени в околната среда.
Според тях, обединението на учените, международни организации и правителствата на различните страни под егидата на ООН е необходимо за да се намерят начини за противодействие на природните бедствия и намаляване на жертвите и материалните щети.
