Японски експерти от Института по регенеративна медицина при университета в Киото чрез случайни генетични манипулации са успели да превърнат една нормална клетка в „универсална“, способна да се развива в различните вътрешни органи, мускулна и нервна тъкан. Това е наистина революционно откритие.
Всъщност, по-рано се е смятало, че свойства универсално да се превръщат в различни органи имат само стволови клетки, взети от човешки ембриони. Само че в тези експерименти смъртта на бебето е била неизбежна. Абортите в много страни са забранени.
Специалистите на института разказват, че ключово значение за универсалността на ембрионалните стволови клетки са 24 затворени в тях гени. Стартирайки експеримента, изследователите започнали без особен успех да се въвеждат тези гени, един по един в кожни клетки, взети от лабораторни гризачи.
Без да постигнат желаните резултати, решили да променят методиката: след поредица от случайни експерименти е била изолирана група, състояща се само от четири гена.
Едва след тяхното въвеждане, клетката от кожата на мишката се преобразувала в структура, подобно на ембрионалните стволови клетки със същите универсални възможности.
След това учените са успели да я развият като тъкан от храносмилателната система, черния дроб, сърдечния мускул и дори костната структура.
Сега японските специалисти вече провеждат подобни опити за преобразуване на човешките клетки.
По този начин, според редица големи експерти, в следващите десет години, човечеството ще получи практически метод за отглеждане в самото тяло на нови органи на мястото на повредени или загубени.
Като се научат да контролират процеса на стареене, хората винаги ще си останат млади и дори безсмъртни.
Проблемът е в това, че всяка от милиардите клетки в тялото ни има свой срок на живот. В крайна сметка идва момент, когато клетката спира да се дели и умира. Ако човечеството се научи да се справя с тези процеси, то ще получи ефективен начин за борба с рака и дори да предотвратява стареенето.
Сега човечеството трябва разпознава колко време е отброил органичния „хронометър“.