Жалко, че не можем да ви успокоим по повод астероидите, които се сблъскват със Земята и унищожават всичко живо върху нея. Бихме искали, но не можем. Посъветвайте се с динозаврите.
Едно малко камъче, което прелетя близо до Земята на разстояние от 12 000 км (по космически стандарти това не е нищо), в никакъв случай не би ни причинило големи щети.
Първо, многото системи за проследяване на НАСА и в частния сектор вече изчислиха неговата траектория и знаеха, че той ще се размине с нас.
Нещо повече, размерът на този астероид е много малък, само 20 на 5 метра. Дори ако той беше ни връхлетял щеше да изгори в горните слоеве на атмосферата, преди да се удари в земята.
Около 100 тона междупланетен прах всеки ден пробиват нашата атмосфера и достигат до повърхността, но е абсолютно безвреден.
Това е добра новина. Лошата е, че Слънчевата система е стрелбище, където като куршуми летят астероиди. Разбира се, всичко се е променило, и не е като преди 4,6 милиарда години,
когато планетите са се образували и пространството е било пълно с боклуци и отломки бяха навсякъде, в очакване на момента, когато силата на гравитацията ще ги привлече към планетата, покрай която преминават.
Но все пак – космическите камъни са много – и не всички от тях са толкова малки, за да изгорят в атмосферата.
Според оценките от НАСА веднъж на всеки 100 години космическа отломка с размер над 50 м може достигне земната повърхност, което води до природни бедствия в локален мащаб и приливни вълни.
Веднъж на всеки няколкостотин хиляди години може да ни удари астероид с размер над 1 километър, предизвиквайки глобална катастрофа с огромни размери, сравнима с тази, от която преди 65 милиона години са загинали динозаврите. Астероидите са много опасни и по тази причина, че те не летят като куршуми, изстреляни от близко разстояние.
Те пристигат с цялата енергия, която са натрупали по време на високоскоростния си полет и освобождават тази енергия при сблъсъка.
(За да бъдем точни, и куршумите освобождават такава енергия, но те са толкова малки, и техният полет е с толкова кратка продължителност, че мощността на тази енергия е изключително ниска).
На 16 юни 1908 г. пристигналият от космоса астероид с размер от 5 до 10 километра експлодира във въздуха, докато падал над река Тунгуска в Русия. Смята се, че експлозията му е била 1000 пъти по-мощна от бомбите, хвърлени над Хирошима.
За щастие, този район е бил слабо населен, но този ден са били унищожени около 80 милиона дървета на площ от 2150 квадратни километра.
Тревога предизвиква един фактор.
Ако изчисленията на НАСА за честотата на падане на метеорити са точни, то астероид с размера на тунгуския трябваше да падне върху нас преди три години. Още по-лошо е друго.
Сблъсък, равен по сила на този, който е унищожил динозаврите, е трябвало да има преди около 64,5 милиона години.
Досега нашите най-добрите средства за защита са поглед към небето през нашите телескопи. Въпреки това не е ясно какво трябва да се направи, ако някога видим да се приближава грамадна космическа скала към Земята. Очевидно, ние имаме начини и средства да я прихванем по време на приближаването и, и да я взривим.
Но като резултат ще се появят много парчета, които са достатъчно големи, за да могат напълно да ни унищожат.
Можем също така да се опитаме да прикачим малка ракета на астероида, така че тя да го отклони от опасния му път. Технически е възможно, но по-добре да го направим на практика.
Нищо няма да промени тъжният факт, че планетата Земя е също така и мишената Земя – и че тя винаги ще бъде мишена.
