Експерти в Калифорнийския университет са направили двойно откритие. Изяснявайки защо протеинът, съдържащ се в сълзите има антибактериални свойства, те са разработили технология, която може да направи пробив в борбата срещу рака. Първият, който е установил наличието на протеини- антисептици в човешките сълзи е лауреатът на Нобелова награда Александър Флеминг. Още през 1922 г. той установил, че лизозомите имат антибактериални свойства. Въпреки това, нито тогава, нито по-късно никой не е могъл да отговори на въпроса как лизозомите унищожават вредните бактерии.
Да разкрие тайната се наема група от учени, провела изследването си с подкрепата на Националния онкологичен институт и Националната научна фондация. Те експериментално са установили, че за да се борят с инфекциите, на лизозомите им помагат мощните челюсти. „Тези челюсти разкъсват стените на бактериите, които се опитват да влязат в очите и да ги заразят“ – казва един от ръководителите на проекта, молекулярният биолог и професор по химия Грегъри Вайс на страниците на списание Science.
За да видят с очите си процеса на „изяждане“ на вредните бактерии, учените е трябвало да чакат няколко години, докато бъде създаден един от най-малките транзистори, в схемите на които има микрофони с размери на молекула. „Това е като слушането на сърдечен ритъм със стетоскоп, с тази разлика, че ние слушахме поведението на една белтъчна молекула,“ – казва съавторът на проучването, доцентът по физика и астрономия Филип Колинс.
Благодарение на невероятния транзистор лизозомите били проследени как се хранят и по този начин да се определи ролята им в борбата с болестотворните микроби. Но това не е всичко: в обозримо бъдеще сегашното откритие обещава пробив в лечението на рак. Според учените, способността на лизозомите да идентифицират и унищожават вредните бактерии, може да помогне на лекарите да следят единични молекули, поразени от рак на много ранен етап.
„Ще е много хубаво защото ние всички знаем, че в началния стадий ракът може да бъде лекуван по-успешно, по-бързо и по-евтино“ – обяснява Вайс. Той добави, че въпреки всички трудности, свързани с техническата подготовка, тази иновативна технология е много обещаваща. „Това може да отнеме десетилетия, но определено си струва,“ – казва ученият, чийто баща е починал от рак на белия дроб.
