Вижте колко струва една човешка душа

Оказва се, че такава информация, която представлява за човека особено лична ценност (например, разбиране за това, което е правилно и какво – не), се обработва в специален   отдел, наречен  „За всичко свято“ в мозъка.

А  всичко прозаично от рода на „какви пари ще получа за усилията си“, ангажира съвсем  различни мозъчни центрове. До такъв извод е стигнал изследователски  екип, ръководен от директора на Центъра за неврополитики на Emory University (Атланта, САЩ), неврологът Грегъри Бърнс. В групата са включени още икономисти, изследователи в областта на компютърните науки, психологията и антропологията.

Изследването е финансирано от Службата за   военноморски изследвания на САЩ   и Националната научна фондация.

„Ние измислихме начин да вдигнем завесата над  тайната   върху механизмите на вземане на решения, когато става дума за въпроси от сакрално значение за човек. Нашият метод ни позволява да се анализира какво мотивира поведението на хората, живеещи в различни страни и принадлежащи към различни култури, „- казва Бърнс.

„Ние сме в състояние да разберем  как основните културни ценности“ са „вградени“ в мозъка ни“.

Експериментът включва 32 възрастни американци. В първата фаза  те   били  помолени да се съгласят или да не се съгласят с твърдения, започващи с най-неутралното  „обичате ли да пиете чай,“ до такива нееднозначни като „Одобрявате ли еднополовите бракове“ и „Срещу абортите ли сте.“

Всяко от тези    62 твърдения е имало противоречаща му двойка, като например „Вие сте поддръжник на абортите“.  С натискане на съответния бутон участниците е  трябвало да избират между две твърдения това, което   съответства  на техните убеждения.

Реакциите на мозъка на участниците  в експеримента са били записвани с помощта на магнитно-резонансен томограф.

След това  за участниците е  бил устройван своеобразен  вид търг: на тях им предлагали да се откажат от първоначалния си избор и да получат за това  истински пари в замяна. За един „отказ“ можели да спечелят $ 100. За това се изисквало от тях писмено да се откажат от  твърдението,  което те подкрепяли  първоначално.

Освен това всеки участник можел да се откаже  от търговията с особено ценни за него твърдения.

„Използвахме търга  като начин да  определим степента на неприкосновеността на конкретните твърдения – обяснява  Бърнс. – Ако човек не се съгласи  да промени своето убеждение за никакви пари, ние разглеждаме това твърдение като свещено за този човек. Ако  вземе пари – ние считахме,  че това твърдение няма никакво специално значение и за този човек е с ниска стойност „.

Данните, получени чрез томографа  показват, че има  директна връзка между понятията за лични, свещени за  човека  ценности и активността на тези мозъчни региони, които са свързани с  оценката за правилност и неправилност (ляв темпорален -теменен възел) и  интерпретацията на изказванията (  лявата префронтална  кора ).  За обработката на информацията, свързана с получаването на пари,  отговарят съвсем различни отдели.

„Публичната политика се базира  основно  на система от стимули и сдържащи фактори – казва Бърнс. – Нашите резултати показват: наивно е да се мисли, че може да се повлияе на поведението на хората с помощта на рационални аргументи, когато става въпрос за свещени за тях  лични ценности, тъй като тези стойности се обработват от напълно различни части на мозъка, а не от тези, които отговарят за материалните стимули „.

Най-високата активност на мозъчните участъци, свързани със свещените ценности, са наблюдавани у тези участници в експериментите, които са участвали активно в живота на различни групи като религиозни общности, спортни екипи, сдружения или общества на музиканти и природозащитници.

„Организираната общност  може да внуши по-стабилни стойности с помощта на правила и социални норми“ – заключава Бърнс.

Изследването е част от специален проект, озаглавен „Биология на културния конфликт.“ Бърнс пусна специално издание, посветено на изучаването на разликите във функционирането на нервната система на хората, представляващи противоположни страни в конфликти, от   американските демократи и републиканци до араби и израелци.

„Веднага след като в културата настъпят промени, те се отразяват на работата на нашия мозък, което от своя страна влияе на културата. Да се отдели едното от другото  е невъзможно, „- казва Бърнс.

Напълно е възможно  основата на политическите и религиозните конфликти да е  биологична.

Биологичните процеси се променят постоянно, под тяхно въздействие се променя и културата. Ученият дава такива примери, като например борбата за репродуктивните права на жените и   промяната на  отношението към гей браковете.