Огромен брой хора по целия свят редовно се събуждат през нощта. Повече от половината от тези, които се събуждат през нощта, не могат да заспят веднага. Лекарите често диагностицират това състояние като „полунощно безсъние“ и предписват лекарства, за да се лекува.
Въпреки това, получените данни от изследвания показват, че пробуждане през нощта не е нещо ненормално, това е естествен ритъм, към който се стреми вашият организъм. Според историците и психиатрите непрекъснатият осемчасов сън, към който сега се стреми на практика всеки, няма прецедент в човешката история. Хората преди не са спали по този начин. Така че, ако имате „безсъние“, това може да означава в някои случаи, че вашият организъм работи правилно.
Завъртете ключа
„Доминиращият тип на съня от незапомнени времена е двуфазен ,“ – казва Роджър Екирх (Roger Ekirch), специалист по съня в университета Virginia Tech. „Хората проспивали по два четиричасови блока, които били разделени от период на будност в средата на нощта, с продължителност един час или повече. През това време някои си оставали в леглата, изричали молитви, мечтаели или говорили със съпруга си. Някои дори ставали и вършели домакинската работа, а дори навестявали съседите си, преди да заспят отново. “
Информация за „първия“ или „дълбок“ сън и „втори“ или „сутрешен“ сън е запазена в много нормативни документи, литература и други архивни документи от прединдустриална Европа. Постепенно обаче от началото на 19-ти век, езикът се е променил, както и необходимостта от сегментиран сън. Сега хората го наричат „безсъние.“ За промяната на режима на съня може да бъдат обвинявани крушката на Томас Едисън и индустриалната революция.
Ekirh обяснява, че в миналото, особено през зимата, тъмнината е продължавала 14 ч. всяка вечер. С изключение на особено заможни хора, които биха могли да си позволят да горят много свещи за няколко часа, повечето хора си лягали рано, което им позволявало и повече време за сън.
Сегментираният или двуфазен сън, както отбелязва антропологът, е все още норма за много хора в неразвитите части на света.
В „местата с електроенергия“ се разширява осветената част на деня, което позволява на човек да остане по-дълго работещ. В същото време значително намалява времето на съня през нощта. Сега „нормалният“ сън изисква прекратяване на периода на будност, и за съвременния човек няма време за полунощен разговор със съседа . „Въпреки това има хипотеза, че хората с особено силен циркаден ритъм все още се будят през нощта,“ – казва Ekirh.
През 1990-те учен на име Томас Вер (Thomas Wehr) установява, че всеки спи „двуфазно“, когато е изложен на светлина и тъмнина. В проучването си той подлага участниците на 14-часова тъмнина, и те постепенно свикват с това да заспят около два часА, след това спят 4 часа, час са будни и след това да спят още 4 часа.
Излиза, че констатациите съответстват на информацията, получена от Ekirh от историческите данни.
Вер заключава, че бифазния сън е най-естественият вид сън, той всъщност е изгоден и това не е безсъние. Той също така стига до заключението, че съвременните хора са хронично лишени от сън и това е защо са ни нужни средно около 15 минути за да заспим и затова правим всичко възможно да не се будим през нощта.
Едно от предимствата на двуфазния сън е, че в такъв сън много по-лесно се помнят сънищата. Участниците в изследването на Вер обикновено се събуждали по време на бързия сън, който е най-дълбоката фаза на сън, през която човек сънува.
„Пробуждането веднага след сън отваря на човека пътя към подсъзнанието му,“ – казва Ekirh. „При събуждане сутрин няма почти никакъв шанс да запомните съня си. Светлината нахлува през прозореца и ние ставаме от леглото. Накратко, ние сме загубили това, което хората в древността са считали за една много важна част от живота си -… сънищата.“
Резултатите на Вер и Ekirh стават все по-популярни. При това психиатри и специалисти по съня започват да ги прилагат на практика. Въпреки всичко обаче , поведенческа промяна на поведенческата парадигма се случва много бавно, защото новото знание е в силно противоречие с модерното мислене. Широката общественост счита, че 7-8-часа сън е нещото, което е присъщо на човека от самото му зараждане, поради това, подобни аргументи се считат от експертите за нелепо предположение.
Но въпреки това ситуацията се променя. Клиничните психиатри са установили, че ако могат да убедят своите пациенти, че безсънието не е проблем, тяхното състояние значително се подобрява. Те могат бързо да заспят отново и не се чувстват толкова разбити. С други думи, ако се събудите през нощта, не се притеснявайте за това, защото, ако се събудите след няколко часа сън, не означава, че имате безсъние, това е нормалният сън.
