Този месец точно преди 375 години започва първата криза в историята на модерния капитализъм – падането на цените на луковиците на лалетата в Холандия по време на холандската треска по тези цветя. Тя става предшественик на много кризи, които изпитва западната, а след това и световната икономика през следващите векове, постоянно повтаряйки един и същ сценарий, след бума, следва срив.
Първите лалета стигат в Холандия през 1593 г. от градините на султана на Турция. През 1634 към луковиците на тези цветя се появява засилено търсене, когато цветето се превръща в мярка за лукаа на жилището и финансовото състояние на своя собственик. Пикът е през 1636 г.
Основна черта на лалетата е наличието в тях на специални вегетативни вируси, които придават на цветето неочаквани цветови комбинации и десени. Уникални луковици били продавани за астрономически суми, които достигали повече от 5 хиляди златни форинта. Тогава за три луковици можело да се купи дом.
В онези дни богатите мъже се състезавали да плащат за лалета колкото се може по-висока възможна цена и по този начин веднага да се превърнат в знаменитост.
Тогава се появява и фючърсния пазар, когато се закупуват все още неотгледани луковици. Този тип операции тогавашните скептици наричали „търговия с вятър“.
За броени месеци цените на луковиците се увеличили 25 пъти. В рамките на няколко часа, в резултат на умели спекулации се трупали огромните богатства. Изглеждало така, сякаш нямало край това търсене на луковици и ръст на цените им.
Само че през февруари 1637 г. на фондовата борса в Харлем неочаквано се сриват цените на лалетата. Луковиците, които часове преди това струват хиляди форинти, се обезценяват стотици пъти и вече не стрували нищи.
На борсите в Амстердам, Ротердам, Лайден и Утрехт започва паника. За една нощ фалират десетки хиляди бизнесмени. Както посочва в книгата си „Най-често срещаните грешки и безумия на тълпата“, един от експертите по лале манията, британският журналист Чарлз Макей, разпадането на пазара на луковиците предизвиква обща криза в холандската икономика.
Настоящата годишнина се пада по време на поредната криза, причинена сега не от луковици на цветя, а от колапса на жилищния реален пазар на имоти в САЩ, която се превърна в глобална финансова криза и продължава и днес под формата на дългова криза в еврозоната.
Както посочва в средата на миналия век в брилянтната си творба „Стабилизиране на на неустойчивата икономика“ американският икономист Хайман Мински, цикличното развитие на капитализма има свой собствен закон, според който след период на просперитет и растеж следват криза и колапс. На първо място, по негово мнение, това се дължи на увеличеното използване на кредити в икономиката, когато богатството се създава чрез увеличаване на заемите. Когато размерът на дълговете достигне едно трансцендентално ниво, се „спуква спекулативния балон“ и започва криза, отбелязва Мински.
По инициатива на влиятелния в бизнессредите вестник „Файненшъл таймс“ от края на 2011 г. започна дискусия на тема „Кризата на капитализма“, и как да се промени системата, така че да не се повтаря сегашната бъркотия.
Либералният финансов капитализъм, пише вестникът, сега вкара Запада в задънена улица, когато той губи световното лидерство, отстъпвайки на страни с развиващи се пазари, водени от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай). В същото време се изтъква и факта, че на западния модел на капитализма му липсва държавно регулиране, което съществува в страните от БРИК.
Както отбелязва в своята последна статия, публикувана във Foreign Affairs известният философ Франсис Фукуяма, „много хора се възхищават от китайски модел, не само заради неговите икономически постижения, но също така и от факта, че той е в състояние бързо да взема мащабни и сложни решения.“
Настоящата криза има и друга особеност – тя предизвика близки до паника настроения в средната класа, която губи повече от другите в резултат на сътресенията сега. Огромният ръст на конкуренцията в глобалната икономика кара западните държави да лишат средната класа от досегашните привилегии и социални гаранции. В резултат пред средната класа се очертава ясната перспектива от загуба на специалното и място в обществото.
Резултатът е повишена и малко нервна дейност на средната класа, което доведе до образуването в САЩ на консервативното и изолационистко Tea Party movement , а в Западна Европа – засилване на националистическите тенденции.
Тази „паника“ на средната класа не подмина и останалите държави, включително и арабския свят.
Както отбелязва в този контекст, обобщавайки предварителните резултати от дебата за капитализма, „Файненшъл таймс“, светът сега е в повратна точка, когато трябва да бъдат разработени нови правила в икономиката, финансовите пазари и международните отношения. В същото време Западът ще трябва да се раздели с част от своето лидерство и да признае нарастващата сила на държавите, където в капитализма има значително държавно присъствие.
