Учени от Националната лаборатория Лорънс в Бъркли са дигитализирали и пуснаха в открит достъп някои от най-ранните записи на човешки гласове.
Известно е, че в края на 1870 – началото на 1880 г., лабораторията на Александър Бел Volta Labs и Томас Едисон се състезават в създаването на ефективни технологии за звукозапис. Едисон вече е изобретил фонографа (1877), но едновременно е ангажиран и в създаването на лампи с нажежаема жичка, което дава на Бел шанс да подобри съществуващата технология.
Част от експерименталните записи, в частност, върху стъклени дискове (Бел и Едисон в процеса на намиране на подходящ носител са използвали най- различни материали), са предоставени на музея „Смитсониън“. В този случай, какво по-специално е записано на дисковете не е известно- поради тяхната крехкост историците не посмели да ги възпроизвеждат.
Учени от Националната лаборатория Лорънс са създали технология, която позволява да се слушат дисковете виртуално. Първо, дискът се сканира в оптичния диапазон за да се създаде триизмерен модел. След това с помощта на специални алгоритми, моделът се „подмладява“ – премахват се следи от износване и разкъсване и незначителни наранявания. Накрая, на последния етап, се изчислява движението на иглата по възстановения диск и така вече се чува записаният звук.
Всички възстановени по този начин устройства – шест на брой – са били записани във Volta Labs от 1881 до 1885 година. Записите, наред с други неща, позволяват да се чуят характеристики на речта в този период.
