Ето и първият тревожен сигнал в научната общност за „апокалиптичната“ 2012. В контраст с прогнозите на индийския шаман и различни недоказани конспиративни теории, сега става дума за сериозно научно изследване, което наскоро публикува международен екип от швейцарски, полски и американски астрономи в престижното списание Astrophysical Journal Supplement.
Резултатите от тяхната работа впечатли света на науката – за последните седемнадесет години, по неизвестни причини, скоростта на слънчевата система е намаляла с повече от 10% и продължава да забавя своя ход.
Тестовите измервания на сондата IBEX (тя следи за неутрални хелиеви атоми, които свободно проникват в хелиосферата) показват, че през 2009 г. скоростта на слънчевата система в междузвездното пространство е била 22.8 километра в секунда, а през 1993 г. подобни измервания от сондата Ulysses показват една много по-висока скорост – 26,3 км / сек.
Защо Слънцето забавя хода си в междузвездната среда, учените не могат да обяснят. В момента работят по този проблем няколко изследователски групи по целия свят .
Намаляването на скоростта на слънчевата система означава, че сега имаме напълно различна междузвездната среда, отколкото в края на ХХ век. Причините за това явление не са ясни, както и възможните последствия. Промяна на посоката на движение на атомите на хелия от междузвездното пространство означава, че може да се променя и геометрията на междузвездното магнитно поле и баланса на налягането. С какво заплашва тази нестабилност нашата планетна система още не е ясно. Нищо определено учените не казват, напълно възможно е, че междузвездното пространство с нови свойства да е в състояние да дестабилизира Слънчевата система и да направи своите корекции в историята на човешката цивилизация.
Слънчевата система се „забавя“
Хелиосферата е област, изпълнена от слънчевия вятър на разстояние от около 16 милиарда километра от Слънцето. На това разстояние потокът от заредени частици от слънчевия вятър и слънчевото магнитно поле отслабват толкова много, че вече не могат да преодолеят налягането на междузвездната материя, в която отделните атоми и малки частици прах пътуват със скорост от 30 км СПРЯМО Слънцето.
На границата има равновесие, което определя и формата и размера на хелиосферата – огромен балон газ, вътре в който е Слънчевата система. Заредените частици от междузвездния газ не може да проникнат в този „балон“, но неутралните атоми от водород, хелий и кислород проникват през границата.
Детекторите на сонда IBEX (Interstellar Boundary Explorer) са предназначени за откриване на такива високоенергийни неутрални частици. Про изучаването им учените могат да изучават свойствата на междузвездното пространство, в което човечеството не е в състояние да проникне : сондата „Вояджър 1“ достигна само близо до тази граница.
Приборът IBEX-Lo измерва характеристиките на междузвездните хелиеви атоми, които, за разлика от водородните атоми и кислорода, проникват свободно в хелиосферата (атомите на водорода реагират с протоните на границата на хелиосферата).
Чрез измерване на параметрите на газа, състоящ се от атоми на междузвездния хелий, учените могат да определят посоката и скоростта на Слънцето и цялата слънчева система в обкръжаващата ги междузвездна среда.
Тези измервания са направени за пръв път през 1993 г. с прибора GAS на борда на сондата „Ulysses.“ Тогава движението на междузвездния хелий е било насоченo към точка на еклиптиката с координати 75.2 градуса северна ширина и 5.2 градуса западна дължина. Скоростта на потока, а следователно и скоростта на слънчевата система в междузвездното пространство е била равна на 26.3 километра в секунда.
Новите данни на IBEX, получени след повече от 15 години – през 2009 г. показват, че векторът на движението се измества с четири градуса на север – до 79,2 градуса северна географска ширина, а посоката по дължина почти не се е променило (5.1 градуса западна дължина). В същото време скоростта се оказала едва 22,8 километра в секунда …
