Продължаваме поредицата за безумните опити на учени, които те правили върху себе си. Днес ви представяме друг герой – английския невролог и невропсихолог сър Хенри Хед (1861-1940). Той е известен с революционни изследвания, свързани с изучаването на уврежданията на нервите.
Експериментът се състои в следното: той прерязва нервите на собствената си ръка, а след това години наред внимателно записва в бележника си как в увредения крайник постепенно се връща чувствителността.
Преди това при Хед многократно попадали пациенти с нараняване на периферните нерви. Въпреки това, тъй като тези пациенти били без медицинско образование и не владеели специфичната терминология, те не можели ясно и подробно да опишат усещанията си. Затова никой не успявал да схване процеса на възстановяване на тези пациенти в една последователна и точна от научна гледна точка картина.
Според думите на учения „скоро стана ясно, че много от наблюдаваните факти ще останат без обяснение, ако не се направи по-задълбочен и продължителен експеримент. Такъв експеримент не може да се прави с болен. Очевидно е, че е най-добре е да се наблюдава развитието този процес лично върху мен. „
Така, след като решил, че няма алтернатива, Хед помолил своя колега да направи срез на ръката му и да прекъсне нерва на ръката му. След това, през следващите пет години, той наблюдавал постепенното възстановяване на чувствителността си.
В периода между 1903 и 1907 г. Хед, заедно с колегата си д-р Уилям Ривърс с тази наранена ръка провежда 167 експерименти.
В резултат, Хед открил две анатомично обособени симпатикови нервни системи, свързани с два вида чувствителност: протопатическа и епикритическа. Тези две системи, както се оказва, се възстановяват от наранявания с различна скорост.
Протопатическата чувствителност е по-груба и примитивна – това е когато почувствате, че нещо ви допира, но не може да кажето точно къде и с какво усилие. Епикратическата чувствителност е отговорна за начина, по който ние чувстваме допира.
