Безумните опити на учени, провеждани върху тях – IV

Историите на всички предишни учени просто бледнеят, в сравнение с това, на което в името на науката се решил известният английски  доктор Джон Хънтър.

Авторитетът на Хънтър (1728-1793) бил наистина блестящ. Сред пациентите му са Бенджамин Франклин, Адам Смит, Лорд Байрон и крал Джордж III.

По това време Хънтър е практикуващ лекар, а проституцията в Лондон била невероятно разпространена. Една проститутка в Лондон се падала на 27 мъже. Излишно е да се казва, че предаваните по полов път болести разцъфтявали.

Очевидно е, че на Хънтър му се налагало да лекува  стотици пациенти с болести, предавани по полов път. По това времето се знаело, че тези заболявания се предават по полов път, но как те се развиват и как са свързани – никой не е имал някаква идея.

Наблюдавайки пациенти със сифилис и гонорея, Хънтър изложил хипотезата, че двете заболявания сe причиняват от един и същ агент. Той вярвал, че това е всъщност една и съща болест, но в различни етапи.

За да докаже верността на своята теория, Хънтър трябвало да зарази с гонорея някой, който никога не е заболявал от полово предавани болести. И ако той  се разболее от гонорея (по това  време докторът вече е решил, че ще е самият той) и не се забележат никакви симптоми на сифилис – ще бъде ясно, че това са различни заболявания.

Хънтър се заразил с течност, която взел от уретрата на болен от гонорея, след което той открил признаци на сифилис (за щастие  болестта   по-късно успешно била излекувана с препарат от  живак). Тоест появили се симптоми и на двете заболявания. Теорията, изглежда, била доказана.

Но …

Оказало се, че пациентът, от когото се заразил безкористния лекар, бил болен  не само от гонорея, но и от недиагностицирания сифилис (някои източници твърдят, че със сифилис е била заразена иглата, с която Хънтър се инжектирал). Така се появило мнимо доказателства за  грешната теория за идентичността на две различни заболявания.

Но какво е още по-лошото – заради репутацията на Хънтър, която била много висока, да постави под съмнение  валидността на изводите му, дълго време никой не се осмелявал, което не се отразило по най-добрия  начин на  развитието на научните познания за болести, предавани по полов път.


Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *