Мишки, които след сърдечни трансплантации слушали класическа музика, живели много по-дълго от гризачите, слушали поп музика, пише Medical Xpress. Изследването, проведено от д-р Масанори Ниими (Masanori Niimi), от болницата на университета Дзунтендо, Токио, е публикувано в Journal of Cardiothoracic Surgery.
Д-р Ниими трансплантирал на мишки сърца от донори, които не са техни родственици, което неизбежно довежда до отхвърляне на тъканта. Животните били разделени на групи, всяка от които в рамките на една седмица след операцията слушала конкретна музикална колекция. Първата и втората група слушали класическа музика: „Травиата“ от Верди и концерти от Моцарт. Третата група слушала песни на Ениа, а четвъртата – последователността от единични тонове.
Най-дълго оцеляли животните, които слушали опера и Моцарт: Първите живели средно 26 дни, а вторите – около 20 дни. Гризачите, които слушали изпълнения на Ениа, починали средно 11 дни след операцията, а слушалите поредица от звуци – само 7 дни. Като контролна група изследователите ползвали глухи мишки. Те загинали седем дни след трансплантацията.
Този ефект на музиката върху животните учените обяснили с потискане на имунната система. Кръвните проби от мишки, които слушат опера, съдържали най-ниските концентрации на интерлевкин-2 и гама интерферон – протеини, които са отговорни за възпалителните реакции, както и повишени нива на вещества, които намаляват възпалението ( интерлевкини 4 и 10). Също така при мишките значително се увеличавали кръвните нива на CD4 + и CD25 +, участващи в периферния имунен отговор.
В момента не са известни точните механизми на влиянието на музиката върху здравето. Въпреки това в проучване през 2003 г. е доказано, че музикалната терапия, съчетана с успокояващи изображения може да намали болката и гаденето при хора, подложени на костномозъчна трансплантация.
Джон Слобода, професор по психология от Великобритания, изрази скептицизъм по отношение на такива методи за възстановяване на пациенти, подложени на трансплантация. „Ефектът на имуносупресията може да бъде специфичен както за конкретен изпълнител, така и за произведение от конкретния музикален жанр, възпроизвеждано с определена сила. Ние не знаем нищо за характеристиките на композициите, които са причинили такъв ефект,“ – казва той.
