Владетелят на Копието на съдбата – втора част

За известно време  следите на копието се губят, а информация за него се появява едва през 732 г. Както  твърди самият Шарл Мартел, именно с негова помощ  той успява с по-малка армия  да отблъсне  нашествениците-  мюсюлмани  в Поатие. Следващият, който успява да се докосне до този артефакт, е основателят на Каролингите Карл Велики, който е  избран през   800 г. за император  и   обединява  нациите на Европа. След това реликвата попада в  ръцете на монарси: Хенри I Фаулър, Oто от Саксония и Фридрих I Барбароса.

По-късно по неизвестен  за историята начин Копието на съдбата отива при Ярослав, бащата на Александър Невски  и като резултатите то попада в ръцете на Мамая. Не разбирайки истинската сила на „ръждясалото парче желязо“ ханът с  удоволствие го разменя  в Москва с принц Дмитрий за двама пленници. След получаване на копието  Дмитрий веднага разгромява Ордата на Куликово поле.

След това свещената реликва попада при основателя на Ягелонския династия – литовския княз Ягайло.

По време на шведската окупация  на Полша  копието се озовава в ръцете на млад и алчен цар, който е обсебен от военни походи – Чарлз XII. Негово Величество загива при обсада на крепост и години по-късно френският маршал Bernadotte, който става регент на Швеция, подарява древния артефакт на Наполеон Бонапарт.

Бонапарт е непобедим, докато е с „Копието на съдбата“. На успехите на Наполеон слага край един малко известен  герой –  Кузма Неткач, който успява да открадне реликвата  и  да я достави в  лагера на фелдмаршал Кутузов. През 1813 г.  преди смъртта на Михаил Иларионович, той заповядва да предадат копието на най-неумолим враг на Бонапарт, австрийския маршал Блюхер. Така  съдбата праща копието на Лонгин във Виена. Именно в замъка Хофбург  се съхранява   оригиналът.

През  1938 г.  Копието на съдбата попада в ръцете на Адолф Хитлер, който със сигурност е знаел за властта му. По-късно при неясни обстоятелствата той го губи и то вече е  в ръцете на американския генерал Дуайт Айзенхауер. След май 1945 г. реликвата е пренесена в Съединените щати и лично Айзенхауер я представя на президента Хари Труман.

Има информация, че от копието на Лонгин се интересувал и самият Сталин. Той е учил в семинарията и е знаел нещо за „Копието на съдбата“. Но да го търси е  твърде късно. Наконечникът попада  в ръцете на американците. След няколко години   те го връщат  на австрийците и сега  все още е в Хофбург.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *