За известно време следите на копието се губят, а информация за него се появява едва през 732 г. Както твърди самият Шарл Мартел, именно с негова помощ той успява с по-малка армия да отблъсне нашествениците- мюсюлмани в Поатие. Следващият, който успява да се докосне до този артефакт, е основателят на Каролингите Карл Велики, който е избран през 800 г. за император и обединява нациите на Европа. След това реликвата попада в ръцете на монарси: Хенри I Фаулър, Oто от Саксония и Фридрих I Барбароса.
По-късно по неизвестен за историята начин Копието на съдбата отива при Ярослав, бащата на Александър Невски и като резултатите то попада в ръцете на Мамая. Не разбирайки истинската сила на „ръждясалото парче желязо“ ханът с удоволствие го разменя в Москва с принц Дмитрий за двама пленници. След получаване на копието Дмитрий веднага разгромява Ордата на Куликово поле.
След това свещената реликва попада при основателя на Ягелонския династия – литовския княз Ягайло.
По време на шведската окупация на Полша копието се озовава в ръцете на млад и алчен цар, който е обсебен от военни походи – Чарлз XII. Негово Величество загива при обсада на крепост и години по-късно френският маршал Bernadotte, който става регент на Швеция, подарява древния артефакт на Наполеон Бонапарт.
Бонапарт е непобедим, докато е с „Копието на съдбата“. На успехите на Наполеон слага край един малко известен герой – Кузма Неткач, който успява да открадне реликвата и да я достави в лагера на фелдмаршал Кутузов. През 1813 г. преди смъртта на Михаил Иларионович, той заповядва да предадат копието на най-неумолим враг на Бонапарт, австрийския маршал Блюхер. Така съдбата праща копието на Лонгин във Виена. Именно в замъка Хофбург се съхранява оригиналът.
През 1938 г. Копието на съдбата попада в ръцете на Адолф Хитлер, който със сигурност е знаел за властта му. По-късно при неясни обстоятелствата той го губи и то вече е в ръцете на американския генерал Дуайт Айзенхауер. След май 1945 г. реликвата е пренесена в Съединените щати и лично Айзенхауер я представя на президента Хари Труман.
Има информация, че от копието на Лонгин се интересувал и самият Сталин. Той е учил в семинарията и е знаел нещо за „Копието на съдбата“. Но да го търси е твърде късно. Наконечникът попада в ръцете на американците. След няколко години те го връщат на австрийците и сега все още е в Хофбург.