Гигантски облак който се разпростира на 16 милиона километра, е открит от НАСА още през 2007 и вече е позабравен, но според учените този облак принадлежи към категорията „киселинна мъгла“ и те прогнозират възможни проблеми за Земята около 2014 година.
Астрофизиците предполагат, че облакът от киселинен прах е възникнал от черната дупка в центъра на нашата галактика, която се движи с голяма скорост към планетата ни, унищожавайки по пътя си комети, астероиди, планети и звезди.
В тази връзка, известният физик Стивън Хокинг е бил принуден да преразгледа своята теория за черните дупки. Първо се е смятало, че няма такъв обект, който може да излезе от силното гравитационно поле на черната дупка. Впоследствие обаче ученият заключава, че информация за обекти, които попадат в в дупката, може да бъде излъчена обратно в трансформирано състояние. Това променя естеството на обекта, който от своя страна трансформира всяка информация за предмет, който среща по пътя си.
И когато облакът достигне Земята, ефектът от неговото въздействие върху нашата планета, би приличал на това върху лист хартия да се излее много мастило.
Според учените, когато облакът достигне Земята, нашата галактика ще се смали до предишните си размер, т.е. към първоначалното си състояние при раждането на Вселената.
Защо тогава от 2007 г. досега няма повече информация за траекторията на движение на този „облак на хаоса“? Всъщност, ако се съди по броя на кометите, който се врязват в слънцето през 2011 и през 2012 г., всички те идват от една посока, а също така и броя на метеори, метеорити, огнени топки и други посетители от Космоса, забелязвани последните години в големи количества, може да се предположи, че киселинният облак продължава пътя си по траектория, изчислена преди от учените – в посока на нашата галактика, а съответно и в посока на Земята.
Ето и малко информация от НАСА за огромната черна дупка, убиец на планетите:
На сайта си НАСА е разработила схема за поглъщане на звезда от черна дупка и последващо образуване на релативистката струи, както и видеосимулация на този феномен.
Още в края на март 2011 г. с помощта на оборудване на МКС е регистриран неочакван изблик на гама и рентгенови емисии в центъра на галактиката, на разстояние от 3,9 милиарда светлинни години от Земята в съзвездието Дракон. Обектът е наречен Swift J1644 57 и от тогава се наблюдава.
Въз основа на анализа на данните, учените са заключили, че тези изблици на радиация са един вид „последни конвулсии на“ звезда, която мощната сила на гравитацията притегля към черната дупка. Звездата попада в силното и гравитационно поле, и тя просто я разкъсва на парчета.
Учени от Университета на Пенсилвания и Харвард-Смитсониън център за астрофизика уточняват, че потокът от веществото, останало от звездата след поглъщането и, се движи със скорост 99,5% от скоростта на светлината.
Поглъщайки звездата, дупката е станала още по-голяма, твърдят учени. Може би това ще се превърне в една от свръхмасивните черни дупки, които съдържат милиарди слънчеви маси.
А че киселинният облак съществува, може да се види ТУК.
