Известно е, че Договорът за космоса от 1967 г. и споразумението за Луната от 1979 г. забраняват владение на собственост в Космоса, като например парцели на Луната. Американски адвокати твърдят, че в Договора за космоса се изключват претенции към парцели само от страна на суверенни държави, а не на отделни лица или корпорации.
Освен това САЩ и Русия не са го подписали и със сигурност и не са ратифицирали споразумението за Луната и не са задължени да ги спазват.
Адвокатите от Adjunct Scholar Rand Simberg считат, че поради настоящата международна политика се забавя уреждането на въпросите за частната собственост в космоса. Поради това огромни празни пространства и ресурси остава неизползвани. Адвокатите вярват, че правителството на САЩ трябва да признае за законно предоставянето на части от повърхността на други планети и спътници за частна собственост и да приеме съответния закон в рамките под имете Space Homesteading Act (по аналогия със закона за поземлената собственост в САЩ).
Това предложение не случайно съвпада с началото на ерата на търговско усвояване на космоса. Преди десет или петнадесет години, частни фирми дори и не са мислили за космически полети, а удостоверенията за собственост на парцели на Луната са били само шега. Днес няколко частни компании създават свои собствени космически кораби с капацитет за усвояване на Луната.
