Почти половината от действията си ние правим не поради свободния си избор, а просто по навик, твърди на страниците на The Times Чарлз Дюхиг, автор на книгата „Силата на навиците : защо правим това, което правим и как да се променим“ (The Power of Habit: Why We Do What We Do and How to Change).
Дюхиг е сигурен: от навици, които не ни допадат, ние можем да се отървем. Той предупреждава: „Ястията, които си поръчваме в ресторанта, това което говорим пред децата си, нашата пестеливост или екстравагантност, честотата на физическа активност“ – всичко това през цялото време драстично се отразява на нашето здраве, производителност, финансово положение и удовлетворение от живота.
Авторът предлага четири прости стъпки, които, по негово мнение, ще ви помогнат да промените нежеланите навици.
1) Анализ на навика.
В основата на всеки навик е порочен кръг от сигнал , обичайните действия, които се извършват според този сигнал, както и наградите за тези действия, пише авторът. Той цитира пример от собствения си живот: „Всеки ден по време на работа аз ставах от бюрото си, отивах в бара, купувах си шоколадови бисквитки и ги похапвах по време на разговор с приятели.“ Това са обичайни действия.
2) Експериментирайте с наградите.
Искате да отидете в бара и да хапнете бисквитки? Първият ден се разходете по улицата и не яжте нищо. На следващия ден отидете на бара, купете си поничка и я изяжте на бюрото си. След още един ден не ходете в бара, а поговорете с колегата в съседната стая. Така ще направите проверка на различни хипотези. Авторът констатира, че ако вместо да иде на бара, просто стане от стола и поговори с колеги, „бисквитки “ вече не му се искат.
3) Идентификация на сигнала.
Почти всички сигнали към обичайните дейности попадат в една от петте категории. Изведнъж ви се приисква да отидете в кафенето и да купите „бисквитки“? Точно в този момент писмено отговорете на пет въпроса:
„Къде съм? Колко е часът В какво настроение съм, кой друг е в непосредствена близост ? Какво направих непосредствено преди появата на това желание??“. Авторът констатира, че има желание да хапне между 15 и 16 часа.
4) Разработване на план да се отървете от този навик.
Авторът избил клин с друг клин: решил, че всеки ден в 15:30 часа ще напуска бюрото си и 10 минути ще разговаря с колегите си. С течение на времето това се превърнало в навик, а за бюфета и „бисквитките“ той забравил.
