Представете си тълпа от бежанци, бягащи от екологичния апокалипсис през границата … Е и какво, няма нищо страшно , казва географът Дейвид Томас от Оксфордския университет (Великобритания). На лондонската конференция Planet Under Pressure той каза, че „екологичната миграция“ – е част от решаването на проблемите, които възникват в резултат на изменението на климата. 
С „климатичните бежанци“ (процесът вече е започнал) са свързани редица митове. Твърди се, че те са нелегални имигранти. В действителност 80% от екологичните мигранти се местят в границите на своята страна. Има мнение, че оттам, където животът става по-труден, всички бягат от домовете си. Всъщност повечето остават. Томас отбелязва, че миграцията е акт на стремежа към по-добро, но не е отчаяние. Ако човек е решил да се премести, той прави това не защото е беден или живее в екологично неблагоприятен регион.
Например африканската суша през 80- тте години на миналия век. Милиони загиват защото не са избягали от настъпващата пустиня. „В Мали по това време миграцията намалява“, – казва Томас, който е съавтор на миналогодишна публикация по този въпрос.
„Факт е, че миграцията е скъпо нещо, а поради сушата хората не са имали пари “
„Ние трябва да се притесняваме не за бежанците, а за онези, които остават, – казва ученият. За тези, които желаят да мигрират, но не могат „.
Миграцията не е най-доброто решение на проблема. Томас открива, че 40% от пристигналите в столицата на Сенегал- Дакар, са се заселили в тези части на града, които бяха наводнени. Тези квартали са били пусти: местните не искали да живеят там, знаейки, че се наводняват. Но все пак това е по-добре, отколкото да умрат от сушата.
Предложението на специалиста се заключава в това да не се страхуваме от миграцията, а да я организираме, защото бежанците рано или късно ще тръгнат – а тези, които остават, ще трябва да ги спасяваме.
