Един от водещите икономисти в света Дарън Aсемоглу, обвинява европейските правителства за това, че те се поддават на натиска на банките, забавяйки преструктурирането на дълговете. Банкерите не искат да понасят загуби и преувеличават, представяйки преструктурирането като заплаха за цялата финансова система. Всъщност самите банки ще претърпят загуба, но това е само 1% от най-богатите хора, разкрива икономистът, а подобна мярка е верният път към икономическото възстановяване като цяло.
Елитът на Европа, който включва висши служители от еврозоната, е в доста сложно положение. Те доведоха националните икономики на еврозоната в състояние на дълбока криза, не сдържаха обещанията си за един проспериращ живот, солидарност и единство, дадени по време на създаването на еврото. Докато валутният съюз е вероятно да се запази, за милиони граждани еврото е свързано с провала на устойчивия икономически растеж и несигурност. Как се случи това?
Икономиките на Гърция, Португалия и Италия са в лошо състояние поради неграмотна фискална политика. Сега тези страни трябва да намаляват правителствените разходи и да увеличават данъците. Тази политика без съмнение ще забави икономическия им растеж и растежа в Европа. Но това е само част от проблема. Най-големият проблем – това е прекомерният дълг, което заставя европейските правителства да следват курс на строги икономии.
Ситуацията в Европа е много подобна на това, което се случи в САЩ през последните няколко години, когато много семейства всъщност бяха смачкани от непосилните дългове, а средното потребление на домакинствата падна и все още не може да се възстанови. Въпреки това, в Европа ситуацията се усложнява от факта, че кризата с държавния дълг има депресивен ефект върху всички потребители, инвеститори и публичния сектор.
Има един много лесен начин за преодоляване на огромния държавен дълг: намаляване на плащанията чрез преструктуриране на дълга. В САЩ много компании са били в състояние да променят условията на договорите с кредиторите, като правило, удължавайки падежа на задълженията си, което от своя страна им позволява да вземат допълнителни средства за нови проекти. Ако страните не успеят да преструктурират дълга доброволно и независимо, американските фирми могат да се възползват от закона за фалитите, при което съдът контролира реорганизацията на финансовите задължения.
Изглежда, че това, което сработи за американските домакинства, трябва да сработи и за Европа. Все пак, преструктурирането на дългове в Европа е малко и то започна да се случва твърде късно. Защо?
И в двата случая, срещу отмяната на дълговете са банкерите, които считат, че това ще доведе до хаос на финансовите пазари. Разбира се, банките са основни кредитори и неизбежните загуби при преструктурирането, от тяхна гледна точка може да предизвика ефекта на доминото: вълна на песимизъм сред инвеститорите, рязко покачване на лихвените проценти и други негативни последици за кредитополучателите.
В случая с Гърция, международните банкери дълго и упорито бяха срещу преструктуриране на дълга, твърдейки, че това ще има изключително негативно въздействие върху икономиките на страните от еврозоната, може би дори и в по-широк периметър. В крайна сметка, банкерите трябваше да се съгласят с тази мярка, в резултат на което дългът бе намален със 75%. Въпреки това, дори това значително намаляване, според експертите, не е достатъчно за коренна промяна в икономическата ситуация в страната.
Но както видяхме, преструктурирането на дълга на Гърция не предизвика ефекта на доминото, да не говорим за мащабен финансов колапс. Тогава защо е толкова много този шум?
Отговорът е прост: специфичните интереси на политическите групи и на политическите елити в целия свят. Дори ако има минимален риск за финансовата система като цяло, преструктуриране води до значителна загуба на определени банкери и облигационери. За банките това означава загуба на милиарди и съкращения, така че нищо чудно, че банките и техните лобита са напълно против преструктурирането на дълга както публично, така и зад закрити врати. Така например Институтът за международни финанси, известна лобистка група на големите банки в щата Вашингтон, винаги казва: спасете ни или ще се сблъскате с последствията. Политическата власт на тази група се е увеличила значително през последните години – до такава степен, че всички влиятелни политици в САЩ и Европа се страхуват да нарушат интересите на банките, дори когато няма мащабни последици за икономиката.
Дори и сега тези загуби, които трябваше да поемат банките, бяха поети от правителствата чрез различни форми на пряка подкрепа, както и с извънредни и рискови действия на ЕЦБ. Обемът на субсидиите в тази област е зашеметяващ, и ако това продължава, те само ще се увеличават, като по този начин подкрепят стандарта на живот на 1% от най-богатите хора в най-богатите страни.
Фалитът на Гърция се оказа куче, което не лае. Урокът за Европа, както и за Съединените щати е ясен: време е да се спре да се слуша това, което казват банките и да се акцентура върху това, което трябва да се направи. Ние трябва да преоценим изкривената някога политика във финансовия сектор, за да се ограничи прекомерната власт на една малка група от хора над всички нас.
