От падането на комунизма в Европа изминаха повече от 20 години, а разривът между Изтока и Запада не намалява. Освен бедността, към окаяното състояние на Източна Европа, простираща се от Черно до Балтийско море, се добавя и намаляването на населението. Благодарение на присъединяването към ЕС, младата, най-дееспособна и енергична част от населението на страните от Източна Европа масово се изнася на запад в търсене на по-добър живот.
Румъния, средната работна заплата в която е 350 евро на месец, е сред най-засегнатите от емиграцията страни. През първото десетилетие на 21 век населението и е намаляло с 12%. От другата страна на Източна Европа е Латвия, чието население, главно заради емиграцията, е намаляло с 13%.
Населението в относително богатите страни като Чешката република и Полша остава до голяма степен стабилно, което се дължи най-вече на завърналите се в родината си имигранти и пристигащи от по-бедните страни. Въпреки това, във всички останали страни ситуацията е много сложна.
Според преброяването населението на Литва е намаляло през последното десетилетие с 12%, на България със 7%, а на Сърбия, която обаче все още не се е присъединила към ЕС – с 5%. Населението на Унгария, която през 1989 г. преди падането на комунизма е имала 10.9 милиона души, сега е с по-малко от 10 милиона.
До 2060 г. Румъния, България, Полша и Латвия ще имат най-високия в ЕС дял на пенсионерите спрямо трудоспособното население.
В Румъния, където населението вече възлиза на 19 милиона души, данъци плащат по-малко от 5 милиона. По-голямата част от останалите са пенсионери, деца, работници или хора, които работят нелегално и не плащат данъци. За тяхната издръжка през 2010 г. са отишли около 9% от БВП. В Букурещ е увеличена пенсионната възраст до 65 години за мъжете и 63 за жените, но това не е достатъчно. Латвия също планира да увеличи възрастта за пенсиониране.
