През последните няколко дни много пъти хора от всички краища на света ме питаха, как успях да направя кадъра с момчето на детския велосипед с допълнителни колела, стоящо пред щурмовия отряд на руската полиция. Отговорът е прост: това е абсолютна случайност. Много по-трудно е да се обясни тази картинка в контекста на случващото се в Русия през последните няколко дни. 
В неделя, 6 май около 70 000 московчани – заедно с онези, които дойдоха от други региони на Русия, излязоха на мирен протест срещу третия мандат на Владимир Путин, който започваше на следващия ден.
Те преминаха по широкия булевард с весели плакати в ръцете си, скандирайки „Русия без Путин“. Те дойдоха в района на Болотной площад, място на две безпрецедентни масови демонстрации срещу Кремъл, проведени миналата зима.
Но полицията, изглежда нарушавайки споразумението с организаторите на протеста, се подреди по такъв начин, че да възпрепятства проникването на площада, а след това спря тока на сцената. Започна седяща стачка, някой бутна някого и много бързо всичко се изля в отчаяна битка.
Демонстрантите хвърляха бутилки и парчета от цимент, полицията отвърна със сълзотворен газ. Отнякъде долетяха и димни гранати. Полицаи от спецотряда – популярно наречени „космонавтите“ за своите кръгли блестящи каски – се построиха под формата на буквата V и се врязаха в тълпата от демонстранти като започнаха да да ги измъкват един по един и да се саморазправят с младите хора. Този ден са били арестувани най-малко 400 души, а най-малко сто от тях са получили повиквателни за армията.
Гледах това в продължение на почти три часа, като от време на време попадах в ужасно меле. Видях полицаи как записват това на видео.
Видях полицаи да тичат към уплашени минувачи – мъж и жена на средна възраст, които дойдоха на демонстрацията, но в размириците не участваха – да ги влачат до оградата и да ги бутат в разбушувалата се тълпа. „Аз не искам да отида там!“ извика една жена. „Аз съм уплашена.“
Видях как хората припадат , задушавайки се от кашлица от сълзотворен газ и аз трябваше да закрия устата и носа си с дрехата. Страшно е да се видят гневни млади мъже, или анархисти, или националисти или провокатори, с нищо не напомнящи по-голямата част от основната маса демонстранти, как налитаха на бой.
Видях някой, който носеше полицейска каска на червения флаг и четири шлема, носещи се по вълните на реката зад гърба ни.
Видях, как яко ченге, олюлявайки се, се отдалечава от боя, а от лицето му тече ярко червена кръв.
Видях кървавите петна на тротоара, видях преобърнати жълти тоалетни кабини, съдържанието им течеше, а кабините се бяха превърнали в барикади.
Видях ред след ред войници от вътрешни войски, които блокираха моста по пътя към Кремъл, сякаш Москва се готви за извънземна инвазия.
Видях два реда полицейски щурмовици как се нахвърлят на демонстрантите от двете им страни, и видях паниката по лицата на хората около мен.
След това аз, подобно на други, бях изтласкана от площада. Аз се тресях, краката ми се подкосяваха, бях много гладна, и с моя приятел потърсихме място, където бихме могли да се нахраним и отдъхнем. Тръгнахме през моста на канала, където друга група демонстранти се събираше. Те всички бяха превъзбудени и очевидно нямаше да се приберат вкъщи.
Тогава направих етози кадър. На моста стоеше щурмови полицейски отряд, блокирайки още един подход към Кремъл. Пред тях стоеше млада брюнетка в къса червена рокля и обувки на високи токчета.
Тя махаше с оранжевия флаг на опозиционното движение „Солидарност“ и, съдейки по нейния израз, считаше себе си за московска версия на Статуя на „свободата, която озарява света“ – икона на протеста.
На мен също така ми се стори. Това беше много по руски, жена на високи токчета, дори и в средата на ожесточени боеве, съзнателно си създаваше секси телегеничен образ, а около нея всички обсъждат честните избори и злодейството на Путин.
Оказа се, че гледам не където трябва. Моят приятел, холандският репортер Олаф Кунс имаше тренирано око (той е работил по телевизията). Но на апаратчето му за снимане след дълги часове запечатване на насили, му падна батерията.
Той ме дръпна за ръката и каза: „Виж! Виж! Ето своя кадър! „Видях малко момче на нещо като триколка, което се движеше през тълпата, бълваща проклятия срещу полицията. След това то просто замръзна. Последвах го с телефон в ръка, и когато то се спря, коленичих и снимах.
После качих снимката в Twitter, с грешка в описанието – „площад Тянанмън“ и отидох да ям.
Със съкращения от The Boy on the Bicyclehttp
http://30dumi.eu/2012/05/new-yorker-momcheto-na-velosipeda/
