Шестогълникът на Сатурн и смразяващите му звуци

Още през 1980 г.  изпратените към Сатурн американски  „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“, снимат странно образувание на северния полюс на планетата.

Учените  обърнали внимание на правилната форма на попадналата в обектива структура. Но тъй като снимките били с лошо качество, подробно да се изследва явлението не можело. Освен това правилната форма би могла да бъде случайна.

През 2004 г. до Сатурн достига по-съвършен апарат – „Касини“. Каква била изненадата на учените, когато те видели, че странното образувание за повече от две десетилетия, не  е изчезнало.

„Касини“  успява да направи чудесни снимки, на които   ясно се вижда разположен на северния полюс  на планетата правилен шестоъгълник. Всяка от страните му е приблизително 14 000 километра (за сравнение – радиусът на Земята е около 6 300 км).

Оборудването показало, че   шестоъгълникът постоянно се върти обратно на часовниковата стрелка. Съвременната наука все още е в състояние да обясни това явление. В една от версиите, гигантският шестоъгълник  се смята за необичаен вихър. Но   не е ясно защо той създава в атмосферата на Сатурн такъв странен ефект.

Мистериозни пръстени

През 2008 г.   станцията „Касини“ успява да заснеме светещи пръстени, които се появяват от време на време над шестоъгълника. И те имат   същия диаметър като   шестоъгълника.

Понякога пръстените се усукват в спирали. Учените предполагат, че това са полярни сияния. Само че такова нещо никога не е забелязвано на планетите в Слънчевата система.

Зловещата песен на планетата

Учените били поразени и от радиосигналите, излъчвани от полюсите на Сатурн. Първоначално те били уловени от „Вояджър 2“. А благодарение на „Касини“ са получени и  ясни записи. Кой прави това излъчване и с  каква цел, не е ясно. Астрофизиците смятат, че  на полюсите  по някакъв начин се натрупват заредени частици, които падат от космоса в атмосферата. Именно те са източници на сигналите. Но   не е изключено и произходът им да е изкуствен.

Радиоемисиите на Сатурн не се чуват от човешкото ухо. Но когато в НАСА трансформирали записите в чуваемия диапазон и забавили скоростта им, резултатът бил просто невероятен:  през шума от вихъра се чували писъци, стенания, викове, демонично ръмжене …

Според учените усещането било такова, сякаш микрофонът в в самия ад. А може и да е….