Не бързайте пренебрежително да се смеете. Идея си нямате колко реномирани институти се занимават с…мухите: Масачузетският и Калифорнийският технологични институти, Лос Аламоската лаборатория (същата, в която е създадена атомната бомба), университетите в Индиана и Принстън.
И това съвсем не е пълният им списък. Изучават обикновената стайна досадница с латинското наименование Musca domestica, с която хората волно или неволно съжителстват през цялата своя история.
Позната гледка: една муха в продължение на няколко минути пълзи по стъклото, друга току-що е кацнала на тавана. Точно тези маневри озадачават най-добрите умове в света. Много им се иска да знаят как мухите ги правят тези работи. Първо, за да създадат невиждани изтребители. Или роботи, ходещи по таваните и стените. Второ – просто е интересно.
Мухата – това е аеродинамично чудо,
казва Майкъл Дикенсън от Калифорнийския технологичен институт.
Тя е живо НЛО. Тя може да зависва във въздуха, рязко да отскача встрани, да каца на повърхности, раположени във всякаква плоскост, снабдена е с жироскопи, с оптическа състема за кръгово наблюдение, със регулируеми задкрилки. И най-удивителното – блокът й за навигация и управление е с размерите на маково зрънце. За сравненише в аналогичната система на изтребителя „Фантом“ влизат три внушителни компютъра. И въпреки това не може да лети като мухата. Иначе просто щеше да се маха от зенитните ракети и да се придвижва на малка височина между домовете. При това – сам, без участието на пилота.
Защо са толкова бързи?
Тайната е в съвместната работа на мозъка на мухата и нейните удивителни очи. Те се състоят от 4 хиляди мънички лещи-фасети. Разположени са в две полусфери. Мухата вижда какво става горе, долу, отзад и напред. И усвоява изображението десет пъти по-бързо отколкото човешкия мозък. И в този смисъл – мухата е десет пъти по-умна от нас. Както и всеки, създаден от човека компютър.
Американските изследователи успели да прехванат и запишат сигнали, постъпващи в мозъка на мухата от очите. И стигнали до извода, че всичко идва от програмата за обработка на визуалната информация, заложена в мъничкия „компютър“ на мухата. Както и в особения език, на който насекомото кодира тази информация.
Учените разшифровали тайния код на мухите и сега се надяват да го изкопират с цел да се използва от човека.
Майкъл Дикенсън се занимава с нещо по-различно – изследва сигналите, постъпващи от мозъка към крилата и задкрилките, жироскопите и другото подобно „оборудване“. Опитва се да подава своите сигнали отстрани. И наблюдава накъде ще се устреми мухата, окачена в аеродинамичен тунел на тънък конец.
С мухата работят като със заловената извънземна летяща чиния от знаменития филм „Денят на независимостта“. Дърпат лоста за управление и се надяват да се справят.
Как ходят по стъкло?
Първи с тази загадка на века започнали да се занимават учените от Масачузетския технологичен институт. Предположили, че хитростта не е в някакви особени зъбчета на крайниците на мухата. А в някаква леплива течност, която те отделят. Мухата издърпали с найлонови нишки от стъклото, измервайки необходимото й усилие. Мили крачетата със спирт, пак дръпнали. Разходът на усилие нямалял.
Инициативата подхванали и немци от Щутгардския институт по металознание. И определили: мухата не се залепва, а сякаш се привлича за сметка на капилярни сили. Крачетата не се отделят вертикално, а се отлепят под ъгъл, което осигурява фантастична ловкост. Но съмненията си остават. Нещо в изчисленията не се връзва. И някои учени подозират, че мухата по някакъв начин включва още и електрически сили.
Как каца на тавана?
Този въпрос е страничен, но вълнува основно обитателите на жилищата. Особено заинтересувани са обаче летците, които обсъждат проблема на своите форуми – как точно мухата каца на тавана.
Къш!
Един от посетителите на форума на авиаторите разказва, че на един от пазарите продавачите окачвали напълнени с вода прозрачни полиетиленови пакети. И обясняват, че мухата като види в тях собственото си увеличено отражение отлита изплашена. Звучи много смешно, но ако не работеше, нямаше да го правят.
Мухите действително се страхуват. Това неотдавна потвърди Дикенсън чрез своите експерименти. Мухите възприемат закръглените предмети като опасни хищници и рязко отскачат встрани.
Факти
Стайната муха живее само две седмици. Успява да снесе 2 хиляди яйца. Ако всички родени мухи оживеят и на свой ред създадат потомство и т.н. то за година потомството ще тежи 80 тона.
Мухата лети със скорост около 2 метра в секунда. Таванът на полета й зависи от температурата на въздуха. Но повече от 4 хиляди метра височина не достига.
Мухата не излита напред, а назад. Това засега е единствето откритие на учените, приложимо в практиката – следователно с мухобойката трябва да се целим малко зад насекомото.
http://snaiper-bg.net/2012/06/ucheni-muhata-e-deset-pa-ti-po-umna-ot-choveka-i-kompyuta-ra/
Бел.ред.
Седят си две мутри и единият след кратък размисъл казва:
-Брато, нема как милиони мухи да грешат! В лайната има нещо!
