Кои сме ние? – за размисъл

Ние знаем ли кои сме ние? Може би, в действителност, ние зле си представяме това. През целия си живот, ние се ръководим от възприятия, които съществуват в обществото, но не от нашите истински мисли.

Доста често можете да чуете: „Аз съм такъв, какъвто съм, и ако някой не мe харесва, тогава нека да свиква.“ Това означава, че хората не искат да променят себе си, дори и това да вреди на другите. Приемайки себе си за своите представи, ние се заблуждаваме цял живот.

Човек може да повярва, че неговите психологически черти са негови собствени. Наистина ли нетърпението, гневът, злобата, завистта или всякакви други характеристики са истинската същност на човека? А те могат да са само битови навици.

Чух една история за това как репортер разговаря с хора на летище Кенеди, като им задава един и същ въпрос. Той се интересувал от това, което мислят за най-отвратително. Сред многото отговори, като война, катастрофа, предателство, заболявания, той чул нещо, което го поставило в задънена улица. Когато попитал, чакащия  своя рейс будистки монах, какво той счита за най-отвратителното нещо, монахът отговорил на въпроса му с въпрос:

– Кой сте вие ? – попитал той.
-Аз съм Джон Смит – казал журналистът.
– Това е сегашното ви име, но кой сте вие? – отново попитал монахът.
– Аз съм журналист – отговорил той смутено.
– Това е вашата професия. Кой сте вие? – попитал монахът.
– Човек? – с въпрос отговорил репортерът.
– Това е биологичен вид, но кой сте вие всъщност? – продължи да пита монахът.

Репортерът не знаел какво да каже и замълчал. Монахът казал, че това е най-отвратителното – да не знаеш кой си ти самият.

Когато едно дете идва на този свят, то няма представа кой е той и как трябва да се държи. С изключение на някои вродени способности, всички понятия и начини на поведение, то придобива като гледа какво се случва. Да бъде човекът алчен  или алтруист, благороден, или безскрупулен, добър или раздразнителен, зависи до голяма степен от процеса на неговото възпитание и съзряване.

Когато едно дете започва да се учи от живота, то попива всичко около себе си като гъба. Всичко, което вижда, чува, научава, определя неговите представи и навици – така нареченият житейски опит. Критериите за добро и зло се формират под влиянието на съществуващите в обществото понятия. По-нататък човек ги използва за да ръководи действията си. Тези възгледи ни правят щастливи или ни карат да страдаме през целия си живот.

В различни периоди човешките идеи и концепции за морал се различават значително. В последно време в нашето общество доминира стремежът към материалното, кариера, просперитет, оставяйки на втори план концепциите за морал и човешките отношения.

Разбира се, това създава мощна система на изкривените стойности, която скрива истинското лице на човечността. Всички тези идеи, които се считат в съвременното общество за правилни, постепенно покриват със слоеве нашата първоначална чистота.

Така че- кои сме ние наистина?

Ние – това са нашите придобити представи, отгледани в съвременното общество? Или, може би ние – това е тази неизменно чиста природа, която е замърсена с всички тези заблуждения? Трябва   ясно да отделим Себе си от тях. Те никога не са били НАС, така че те нямат място в нашите сърца.

Когато човек успее в обществото, той дори по-лесно се повлиява  от фалшивите представи. Като се убеди в своята неповторима оригиналност и талант, той може да причини много болка на себе си и другите. Но, в действителност, този успех може да изчезне утре. Кой знае колко ни е отсъдено от небето, така че дали си струва да се привързваме към него?

Независимо от факта, че критериите за оценка, които съществуват в обществото,  с течение на времето, може да варират значително, вселената представя пред човека непроменени изисквания. Религиозните учения на Изтока и Запада наставляват човека да усъвършенства своите морални качества. Те изискват от нас да пречистваме душата си и да се върнем към нашата истинска природа.

Само след като се откажем от всички погрешни схващания, формирани в нашите умове от живота, ще бъдем в състояние да виждаме света със собствените си очи.

И едва тогава можем да разберем кои сме.

http://30dumi.eu/2012/07/koi-sme-nie-za-razmisa-l/

Related Posts

2 thoughts on “Кои сме ние? – за размисъл

  1. От къде знаем кои схващания са погрешни?
    Може би за правилните схващания още никой
    не се е сетил и всички варианти за сега са
    грешни?
    И така не разбрах иначе кой е той :),нито пък кой е монаха(поне като се прави на много просветен)

  2. Като погледнеш оная с косата в очите и тогава разбираш кой си всъщност :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *