Борбата на великите сили през ХХ век бе съперничеството между съветския комунизъм и пазарен корпоративизъм за доминиране над световните ресурси. В Америка се приема за даденост, че съветският комунизъм загуби (въпреки че китайската версия на капитализма се справя доста добре). Така, превъзходството на нео-либералната икономика, олицетворение на която станаха най-големите мултинационални корпорации, е потвърдено и провъзгласена за вечно.
Но има малък проблем. Здравият разум ни казва: избирайте внимателно враговете си, защото в крайна сметка ще се превърнете в същото, срещу което толкова силно сте се борили. Най-впечатляващото нещо в нашите победоносни корпорации е това, колко много те привнесоха от най-отвратителните черти и качества на съветската система. Твърде често техните служители, клиенти и акционери са също толкова неспособни да контролират своята съдба на безпомощни жертви, както и нещастните граждани на СССР, с централно планирана икономика.
И работата не само в това, че корпорациите поеха контрола над нашите правителства (въпреки че това само по себе си е доста ужасна). Проблемът е , че те силно ограничиха нашия избор: какво да купим, къде да работим, как да живеем, какви права да имаме. Нашето бъдеще вече не ни принадлежи. Все повече и повече решения, големи и малки, които определят качеството на нашия живот, взимат апаратчиците от Политбюро на Висшия Корпоративен съвет, разположен далеч от нас. Сега тези апаратчици са Пиари, ръководители на маркетинга, титани на корпоративните финанси, лобисти, които се застъпват за интересите на транснационалните корпорации, както и мениджъри-отчетници, които се опитват да увеличават корпоративните печалби за сметка на нашите свободи.
Ето няколко способа, с които американците сега се превръщат в лумпен пролетариат, подложени са на диктата и капризите на нашите нео-съветски върховни владетели от корпорациите. И тук има само малка доза ирония, а всичко останало е доста сериозно.
Ограничен избор и цензура в хипермаркетите
Нагледно ние виждаме това, когато отидем до магазина. През 1970 г. търговията на дребно на Америка е доминирана от малки семейни магазини, които продаваха стоки, произведени от малки предприятия (много от които работят директно в САЩ). В тази сложна и комплексна икономика имаше десетки милиони комфортни работни места за средната класа. И тя произвеждаше огромно разнообразие от стоки за продажба на дребно.
Във всеки магазин на главната улица на града имаше собствен продукт, различен от съседните магазини. Всеки продавач го купуваше от своята група доставчици, които сам предпочита. В магазина за обувки можеха да ви предложат 20 различни марки. В друг магазин за обувки през три улици ви предлагаха 10 от същите марки, както и 10 други.
В резултат на това, потребителят имаше огромна възможност за избор, а много магазини активно се конкурираха помежду си за вниманието на купувача. И ако пазарувахте в друга област на страната, то там изборът на продукти бе много по-различен от вашия град.
Но сега във всеки Macys магазин в Америка се продава една и съща дузина образци облекла за жените, с кошмарно еднообразие. На рафтовете в Лонг Айлънд вие ще намерите точно същия продукт, както и в Лонг Бийч. И ако търсите нещо по-различно от това, което се различава от общия знаменател, то в търговски център тези стоки не можете да намерите.
Хипермаркетите още по-драстично ограничиха нашия избор. Висшият съвет в Бентонвил, Атланта или Минеаполис е издал декрет и постанови какво трябва да има по рафтовете на местния търговски център, независимо дали е Walmart, Home Depot или Target.
В същото време за местните вкусове и предпочитания, той дори и не се замисля. (Даже нашата собствена чешмяна вода ни продават Кока Кола и Пепси.) Ще имате точно такъв избор, колкото място благоволят да разпределят за стоките на техните рафтове. Walmart сега продава 25% от всички хранителни продукти в Америка.
И ако търсите някакъв вид специална стока, а бордът на Бентонвил е решил във Walmart да не се продава, тогава считайте, че нямате късмет. И тъй като останалите магазини в града често са затворени, когато Walmart все още работи, просто няма къде другаде да отидете да пазарувате.
Това ограничение на избора се проявява в най-злокачествената форма, когато става дума за детски играчки. В големите магазини е малко мястото за всяка категория продукти, предлагани за продажба.
През последните двадесет години това обстоятелство напълно определя процеса на вземане на решения за тези категории продукти. Производителите знаят, че, ако купувачът във Walmart не се интересува от тяхната играчка или игра, няма икономически смисъл да се ангажират с производството им.
Така че всичко се прави като се отчитат предпочитанията, предразсъдъците и ценовите изисквания на тези клиенти. Това се превръща в един вид форма на централизирано управление, когато една шепа купувачи в Бентоновил диктуват на цялата страна това, с което тя трябва да си играе.
Все по-често корпоратизацията на нашия потребителски пазар води до това, че изборът и разнообразието в магазините се превръща във все по-беден и по-беден. Веригите магазини и франчайзинговите такива са лишени от оригиналност, уникалност, местен колорит – това е нещо, което може да раздразни и да привлича придирчивите купувачи.
Резултатът – ние имаме един беден и еднообразен асортимент от стоки, услуги, развлечения и идеи, които са много далеч от оживения, оригинален и богат избор в магазините, унищожени от гигантските хипермаркети.
Това ни води все по-близо до стереотипа на страшните оскъдни и зле обезпечени държавни съветски магазини, с които постоянно ни плашеха по време на Студената война. Да, нашите магазини – са по-добри, но не толкова, колкото би трябвало.
Съветизацията на търговски центрове и супермаркети доведе някои отрицателни последици. Онлайн магазините се превърнаха в нов отдушник за хората, които търсят по-широка гама от продукти. Местните производители на храна, облекло, хигиенни предмети, мебели и други продукти се опитват да отговорят на търсенето на уникални и специални неща.
Това е – обходна маневра, чрез която те се опитват да надхитрят съществуващият корпоративен ред. А подобен порядък лишава потребителя от избор в продължение на десетилетия. Въпреки това, местните производители трябва да извървят дълъг път, преди да успеят да елиминира местната хегемонията на големите вериги.
Здравеопазване
Висшия съвет на здравеопазването се разпорежда какви здравни услуги и как да ги получаваме, къде да ги получаваме, и от кого да ги получаваме. Отново, до скоро здравеопазването бе в ръцете на лекар, който обикновено има самостоятелна практика (понякога в партньорство с няколко други лекари, но не повече).
Той имаше широка свобода на преценка и той можеше свободно да лекува пациента, без да съмнява във взетото решение. Лекарят получаваше солидна и надеждна информация за нови методи и средства за лечение от авторитетни списания с рецензии и обзори, а застрахователната компания без излишно суетене плащаше голяма част от това, което лекарят е предписал.
Такава най-висока степен на независимост, както знаем, доведе до това, че някои лекари надцениха способностите си. Но това също така означава, че всичко, което се случва в медицински кабинет ще остане между лекар и пациент, и в това никой няма право да се намесва. В хода на борбата между науката и желанието на лекаря за печалба, медицината имаше все пак някакъв шанс да надделее.
А сега Политбюро, търсещо печалби, победи в почти всички аспекти на това взаимодействие. Две трети от лекарите по оказване на първа помощ вече не владеят своите практики – до голяма степен заради това, че административните разходи са твърде големи за взаимодействие със съветските надзиратели- бюрократи в застрахователните компании. Сега лекарите са служители на големи корпоративни субекти.
Следва.
Оригинал: alternet.org- The New Totalitarianism: How American Corporations Have Made America Like the Soviet Union
