Учени успяха да докажат, че бедността и стресът по време на детството увреждат ДНК на децата.
Сега нали става ясно защо няма да има повишаване на детските надбавки у нас???
Университетът на Британска Колумбия и Центърът по молекулярна медицина и терапия в съвместно проучване са доказали, че детската бедност и стрес, заедно с демографските характеристики – възраст, пол и етническа принадлежност – оставят отпечатък в човешките гени. Тези следи може да играят определена роля в нашите имунни реакции в бъдеще.
Изследването е публикувано в специален брой на Бюлетина на Националната академия на науките, и в него се проследява как опитът, натрупан веднага след раждането и в първите години от живота, може да повлияе на хода на човешкия живот.
Изследването на промените в гените, известно също като епигенетика, разглежда процеса на метилиране на ДНК, където към ДНК се добавят химически молекули, „включващи“ или „изключващи“ някои гени. Проучването е установило, че преживяванията играят определена роля в оформянето на моделите на метилиране на ДНК.
„Открихме биологични следи от живот в бедно детство – казва Майкъл Koбори, доцент по медицинска генетика в Университета на Британска Колумбия – Това е ясно доказателство, че влиянието на околната среда наистина е свързано с епигенетичните модели.
Количеството на стресовите хормони, произвеждани от възрастни, също е свързано с промени в ДНК. Koбори смята, че това е въпрос, като кое е първото – кокошката или яйцето. Не е известно оставя ли при възрастните повишения стрес следи в ДНК или, напротив, ДНК определя колко хормони на стреса, ще бъдат освободени.
Koбори и колегите му също така са открили, че метилирането може да помогне за предвиждане на бъдещи реакции на имунната система, и следователно, първият жизнен опит някъде в бъдещето ще има въздействие върху реакция на болестите в зряла възраст.
