Не спира търсенето на алтернативни методи за употребата на инсулин. И причината е проста: хората, които страдат от диабет трябва да си правят подкожни инжекции до четири пъти на ден.
Учени от университета на Съндърланд (UK) са се фокусирани върху евентуалното приемане на инсулин чрез носната мембрана. С други думи хормонът трябва да бъде под формата на хидрогел. Това осигурява безболезнния му прием, сравнително висока бионаличност и се избягва ефекта на първоначалното проникване (метаболизъм на лекарствата, преди навлизането им в кръвта).
Известно е, че през последните години са вложени значителни средства за разработване на алтернативни неинвазивни системи за доставка на инсулин в кръвта, включително такива популярни методи като орално и трансдермално приложение.
Основни пречки при създаване на назалните форми е бързото самопочистване от страна на лигавицата на лекарството в назофаринкса, което драстично намалява периода от време, през който то може да бъде полезно за усвояване и ниската пропускливост на носните мембрани за пептиди, какъвто е инсулина, което се обяснява с наличието на непроницаеми бариери между епителните клетки.
Британците обаче успели да убият два заека с един куршум: те се справили с двата проблема наведнъж, с помощта на триметолиран хитозан в комбинация с две други добавки – глицерофосфат и полиетилен гликол. Така е създадена формула, която спонтанно се превръща в гел при физиологична температура, характерна за носната кухина. Това създава необходимата бариера пред постоянния механизъм за почистване, и позволява максимално да се увеличи времето на престоя на лекарството върху повърхностите на лигавицата.
