28-годишната Божена Данилович страда oт нарушение на пространствената ориентация. Нейният случай е уникален с това, че тя не изпитва постоянна замаяност, а вижда света с главата надолу.
Това означава, че служителката в Общинския съвет на Ужице в Сърбия чете документи, книги и вестници с главата надолу. На работното място са и оказали необходимото внимание, като се има предвид необичайния характер на болестта и, като дисплея на компютъра и е конфигуриран така: Интернет сайтове, официални формуляри и други електронни материали тя вижда нормално защото е обърнат с главата надолу.
С клавиатурата е същата история – тя за Божена е разположена точно по същия начин, по който мозъкът и я интерпретира- като огледален образ, за да може да си свърши работата.
Божена вкъщи гледа телевизия сама на втория етаж, защото той е с главата надолу. Цялото семейство по това време гледа филми и предавания на първия, където техниката е в обичайната си позиция. Нейните родители си спомнят, че когато дъщеря им започнала да пълзи се премествала в обратна посока, като същото нещо забелязали когато започнала да ходи. Майката дори трябвало да си вземе дълъг отпуск, за да научи малката Божена да ходи като другите деца. Това било началото на необичайния и живот.
“Може да изглежда невероятно, но за мен това е абсолютно нормално. Аз съм се родила така виждам света около мен по този начин, това е в продължение на 28 години “- казва експертът по икономическите въпроси. Следва да се отбележи, че това рядко заболяване не и е попречило да завърши с отличие колежа.
Американски специалисти по неврология в Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет определят това разстройство като “феномен на пространствената ориентация или възприятие”. “Казват, че очите ми виждат всичко в правилната позиция, но мозъкът ми обръща сигнала, а аз в крайна сметка възприемам всичко не като другите хора, а с главата надолу.
Но и те не могат да обяснят как точно се случва това и коя част от мозъка е отговорна за това, “- казва Божена. “Експертите ми казаха, че знаят историята на няколко души, които твърдят, че пишат като мен, но никой от тях не вижда света по моя начин” – добавя тя.
