Промените в стомашно-чревната микрофлора оказват влияние върху различни области на мозъка. Сега това е доказано не само за животните, но също така и за хората. Отдавна е известно, че стресът и емоционалните преживявания имат ефект върху здравето на нашия стомах.
Някои хора се нуждаят само от малко нервиране, за да почувстват болки в стомаха. Но често се случва и обратната ситуация, когато стомашни проблеми предхождат нервно-психологически проблеми, когато след стомашно разстройство човек започва да се оплаква от депресия и хронична тревожност, макар че нито едно, нито другото никога не е имал.
Очевидно е, че между стомаха и мозъка има двупосочна комуникация – не само мозъкът регулира здравето на стомаха (това на учените отдавна е известно), но също така и че стомахът и червата могат да повлияят на процесите в мозъка.
Оказва се, че чревната микрофлора влияе на всичко в организма ни и това се знае от дълго време, но ефекта и върху централната нервна система доказват засега само експерименти с животни. Изследователи от Университета на Калифорния в Лос Анджелис (САЩ) са доказали това и при хора.
В експериментите са участвали 36 жени на възраст от 18 до 55 години. Те били разделени на три групи: първата за един месец два пъти на ден хапвала кисело мляко със смес от пробиотични бактерии, втората – продукт, сходен с кисело мляко по аромат и изглед, но без бактерии, а третата група нищо подобно на кисело мляко не получила.
Преди и след периода с кисело мляко на всички било направено сканиране на мозъка с магнитен резонанс: в покой и при емоционално натоварване: на жените показвали снимка, а те трябвало да предположат каква емоция изразява човека на нея и да намерят подобна емоция в други снимки.
В статия, публикувана в списание Gastroenterology, изследователите пишат, че у жените, които яли кисело мляко с пробиотици намалявала активността в онази част на мозъка, която наред с други неща, отговаря за обработката на сигналите от вътрешните органи, включително и на стомаха , а също и в соматосензорната кора.
Като цяло, жените с пробиотици, когато изпълнявали емоционално ориентирани задачи, използвали много по-малко нервни ресурси, свързани с когнитивните, емоционални и сензорни мрежи, отколкото тези, които били без допълнителни бактерии.
При сканиране на мозъка в покой се оказало, че приложението на пробиотици укрепва връзките между ключовите области на главния мозък, които отговарят за съзнанието, както и в централното сиво вещество, отговарящо за агресивното поведение.
При жени, които не получавали пробиотици, централното сиво вещество основно било свързано със зоните на главния мозък, отговорни за емоциите и чувствения опит.
Учените засега избягват да правят глобални заключения, като например такива, че стомашно-чревните бактерии карат хората по-добре да контролират емоциите си и да правят по-малко импулсивно поведението им. Засега те просто посочват, че микрофлората по някакакъв начин засяга невронната структура на мозъка, въпреки че точно как го прави, не е много ясно.
Друга изненада е фактът, че промените в микрофлората усещат толкова много области в мозъка. Това означава, че поговорката “Ти си това, което ядеш” има право да съществува – не само в чисто физиологичен, но също така и, може би, в психологически смисъл.
Съставът на микрофлората всъщност зависи от начина на хранене: у хората, които предпочитат зеленчуци, микробите в червата ще са едни, а у тези, които ядат месо – други микроби. Но тогава и активността на мозъка при тези лица ще бъде различна – въпреки че, разбира се, да се разбере как точно и доколко се различава, са необходими голям брой експерименти.
От практическа гледна точка това означава, че в бъдеще може да се окаже възможно да се коригират нервно-психични разстройства просто чрез промяна на профила на стомашно-чревната микрофлора.
Може би някои особености, например, темперамента в един или друг човек да са свързани с това, че в детството му е прехранен с антибиотици. Въпреки че, разбира се, може да се предположи, че тези данни може да накарат много впечатлителните хора да се опитат да се отърват от собствената си микрофлора, и така да се каже, да освободят съзнанието си от въздействието на бактериите.
