През февруари 2012 г. носителят на Нобелова награда физикът Франк Вилчек реши да предложи на обществото странна и, по собствените му думи, донякъде нелепа идея.
Той е разработил доказателства за съществуването на т. нар. “кристали на времето” – физически структури, които при движение непрекъснато формират повтарящи се модели, напомнящи минутната стрелка на часовника, която се движи в кръг.
Но за разлика от часовника или други добре известни изкуствени обекти, кристалите на времето не се движат чрез акумулирана енергия, а поради прекъсвания в симетрията на времето, което позволява особена форма на вечно движение.
Идеята на Франк Вилчек е посрещната с недоверие от други физици. Професор Вилчек е авторитетна фигура в областта на науката, известен с разработката на странни теории, като наличието на частици, наречени аксиони и аниони, както и за откриването на специални свойства на ядрените сили, наречени асимптотична свобода, за което е удостоен с Нобелова награда през 2004 година.
Въпреки това, създаването на вечен двигател е невъзможно съгласно основните закони на физиката. Но към днешна дата, техническия прогрес позволява да се тества тази теория на практика.
Учените планират да създадат кристал на времето с надеждата, че вечният двигател ще генерира безкрайно количество енергия, както и че това ще позволи по-добро разбиране на природата на времето.
