От всички мистериозни сфери, които са имали възможността да изследват учените, тази е най-мистериозната- тя се движи сама, сякаш я управлява нещо разумно и реагира на външни дразнители.
На 26-ти март 1974 г. 21-годишният стажант Тери Бетц, баща му Антоан, военен инженер и майка му Джери оглеждали щетите в техните земи, предизвикани от пожар. Фермата на семейството била близо до Джаксънвил, Флорида. По време на проверката те намерили полирана метална сфера с диаметър 20,22 см и тегло от 9,67 кг.
Шевове нямала, както и някакви драскотини, с изключение на малка триъгълна маркировки от 3 мм. Ако тя е паднала от някъде, това е било с много малка скорост, защото не е образувала кратер, и не се е заровила в земята. Огънят не е оставил никакви следи по нея.
Тери решил да вземе сферата у дома, където тя стояла през следващите две седмици като обикновено парче желязо. Но когато той решил да забавлява приятелката си Тереза ?като и посвири на китара, сферата като че ли оживяла! Тя започнала да вибрира като камертон, и да издава странни пулсиращи звуци в отговор на някои акорди. Звукът, който се чувал бил придружен от инфразвук: Кучето започнало да скимти и да си затваря с лапи ушите.
Бетц скоро открил, че сферата е в състояние да се търкаля сама. Ако я търкулне по пода, тя спирала, а след това отново тръгвала, и така няколко пъти – до тогава, докато се връщала при него като бумеранг. Един ден тя се търкаляла 12 минути без да спре!
Оказало се, че сферата реагира на климатичните условия – в ясен ден се търкаляла по-активно, отколкото в дъждовно, и ако я поставят в сенчестата страна на стаята, често се се търкаляла до слънчевата. На изкуствени източници на топлина, като например нагревател или горелка, не реагирала. От време на време сферата вибрирала с ниска честота, като че ли вътре има двигател.
Ако я сложат на масата тя продължавала да се движи, но така и не падала – сякаш някаква разумна сила я държала далеч от ръба. Когато един от членовете на семейството вдигнал ръба на масата, така че тя най-накрая да падне, сферата продължавала да се задържа, въртейки се около оста си!
След известно време семейството решава да разкаже на обществеността за това и да намери учени, които биха разкрили мистерията. Първо се обадили в местния вестник „Jacksonville Journal“. Редакцията праща фотографа Лон Енгер.
Eнгер, връщайки се в редакцията пише сензационна статия. Скоро за сферата на Бетц заговорила цялата страна. Фермата е обсадена от репортери. Военни и уфолози, от своя страна, също се заинтересували от историята. Представителят на ВМС Chris Berninger заявил, че в негово присъствие сферата правила какви ли не неща.
През нощта в къщата на Бетц започнала да се чува странна музика, като орган, или нещо подобно. Вратите започнали да се отварят сами по всяко време на деня или нощта. Семейството решава, че сферата трябва да се даде на представители на Военноморските сили за по-подробно проучване.
Военните я преглеждат с мощен рентгенов апарат и установяват, че дебелината на стената и варира от 1.09 до 1.14 см – тази дебелина позволява на сферата да издържа на налягане до 120 000 хиляди фунта на квадратен инч. Разбира се, тя може да падне от масата, без да се повреди. Спектроскопът показал, че корпусът на сферата е изработен от неръждаема стомана с никелов примес. Най-близкият аналог – „сплав 431“ за работа в условия на висока температура, с максимална устойчивост на корозия.
Под тази обвивка, по която, дори и рентгеновите лъчи не намерили никакви шевове, имало две кръгли обекта, заобиколени от собствена обвивка от материал с необичайна плътност. Сферата не била радиоактивна. Военните искали да я режат, но Бетс отказал да даде съгласието си и я поискал обратно. След като сферата не била разпозната от военните, Бетц решили, че може да е извънземно устройство.
Точно в този момент „жълтият“ вестник „National Enquirer“ обявил, че ще плати $ 10 000 за „най-доброто научно доказателства за съществуването на НЛО“ и 50 000 щатски долара за „доказателство, че НЛО са с извънземен произход.“
Семейство Бетц решава да даде сферата на вестника, надявайки се да спечели добра сума, а в същото време да се проведат допълнителни изследвания за сметка на известния американски вестник.
На 20 и 21-ви април 1974 г. сферата е в центъра на вниманието, но пари на Бетц не били дадени – в края на краищата, те не могли да докажат, че топката има нещо общо с НЛО. Но членът на комисията д-р Джеймс Хардер правейки известни изчисления за плътността на елементите на сферата, стига до заключението, че в нея има нещо с атомен номер 140 (не забравяйте, че в природата най-тежкият елемент е уран с атомен номер 92, а синтезираните елементи са номерирани до 118).
Три години по-късно, на Международния конгрес за НЛО в Чикаго Хардер уплашил всички: ако някой се опита да пробие дупка в сферата, във вътрешността и ще се задейства верижна реакция и ще избухне като атомна бомба. Освен това тя можела да е все още под контрола на извънземните, и те може да накажат този, който си позволи да разглоби техния апарат!
В този момент семейство Бетц изчезва заедно със сферата. Никой не можел да ги намери, както и мистериозната им сфера.
интересна история