Всички сме запознати с прозрачните чадърчета на медузите, пасивно носени от океанските течения. Често срещите с тях са изпълнени с неприятни усещания от докосванията им, понякога доста болезнени. Има медузи, които не само могат да поразят кожата, но също така и да убият човек.
Според биолога Лайза Ан Гершуин, ние сме сериозно подценяваме този вид. В книгата си “За медузите и бъдещето на океаните” тя се опитва да рaзкрие особеностите на тези желеобразни същества и да привлече общественото внимание към факта, че в скоро време, те могат да станат съвсем реална заплаха. Тези морски същества се размножават с огромна скорост, убиват хора, унищожават океаните и правят много неща, поради които могат да бъдат отнесени към опасните живи организми .
Те живеят на тази планета в продължение на повече от половин милиард години! Не са много такива същества! Жизнеността и успеха на медузите се дължи на жизнения им цикъл. Те са способни на всичко: клониране, външно и вътрешно размножение, деление , сливане, канибализъм, и много, много повече. Например, медузата Mnemiopsis снася яйца на 13-тия ден от живота си. И за това не се нуждае от партньор .
След съвсем малко време тя вече снася до 10 000 яйца на ден. Като е в състояние да консумира повече от 10 пъти теглото си да увеличава телесните си размери двойно всеки ден.
Наред с другите неща някои медузи са много трудни за убиване. След като се окажат в опасност, те правят всякакви възможни трикове. Например, могат да се свият по размер, но да поддържат пропорциите на тялото си. Други медузи носят показателното име “зомбита”, защото те са почти безсмъртни. Когато се разпаднат на части, клетките им се свързват в желе, от което след пет дни се появява нова медуза.
Сложните екосистеми дълго време успяват да контролират броя на медузи. Въпреки това човешката намеса е променила всичко. Броят на естествените врагове на медузите в екосистемите намалява, а междувременно популацията им нараства бързо.
Докато много видове риби и морски животни са убити от нарастващата киселинност на океаните и нивата на CO2, медузите в тези трудни условия не само че оцеляват, а и се размножават още по-усилено. А отпадъците от телата им са богати на въглерод. Тоест, за капак на всичко, медузите с помощта на бактериите запълват океаните с въглероден диоксид.
В книгата си Лайза Ан дава още един пример, показващ жизнеността на медузите. През 2000 г. те обхващат в Мексиканския залив площ от 150 кв. км и оттогава процъфтяват, въпреки бедствия като урагана “Катрина” и петролния разлив, унищожавайки много видове морски животни.
През юли 2006 г. медузи фактически блокират самолетоносача “Роналд Рейгън”. Японците се оплакват, че те атакуват японските АЕЦ още от шейсетте години на миналия век. Засега как да се справят с тази желеподобна заплаха, учените все още не знаят.
