Аномално поведение на Слънцето – заспива

Учените са изненадани от ниската слънчева активност. А броят  на слънчевите петна , наблюдавани от началото на текущия слънчев цикъл, който започна през декември 2008 г., е значително под средния за последните 250 години: по-малко от половината. “Този цикъл на слънчевата активност, който скоро трябва да достигне максимума си, е интересен от научна гледна точка. Той е най- малко активният за последния половин век”, заяви физикът Дъг Бизекер от американския Център за метеорологични прогнози, добавяйки, че цикълът трае средно 11 години, предаде АФП.

Наблюдаваните преди хиляди години от китайски астрономи и за първи път с телескоп от Галилео през 1610 година слънчеви петна са важни, защото, придружаващата ги интензивна електромагнитна активност,  значително  променя и нивата на ултравиолетова радиация , което води до слънчеви бури. Последните може да нарушават радиокомуникациите и работата на електрическите мрежи в света, подчертава Andres Munoz Jaramillo физик от Университета в Монтана.

Предишният слънчев цикъл достига своя връх през април 2000 г., когато броят на слънчевите петна е  средно 120. След това активността до декември 2008 г. е в спад. През 2009 г. слънчевата активност расте, но астрономите са преброили 266 дни без нито едно петно.
През 2012 г. учените отчитат 67 петна, което е около половината от средните стойности, казва Дъг Бизекер.

Освен слабата активност,  на Слънцето се проявяват и аномалии в полярността на магнитното поле. Обикновено южният и северният полюси сменят полярността си средно на всеки 11 години. В настоящия цикъл за промяна на полярност се е загубил синхронът. Северният  полюс е променил полярността си преди няколко месеца, а с южния това трябва да се случи скоро, успокоява  директорът на Слънчевата обсерватория Todd Hoeksem от  Stanford University.

Някои изследователи изказват хипотезата, че ние преживяваме Минимума на Маундер, по време на който от 1650 до 1715 г., учените не са наблюдавали нито едно слънчево петно. Този период от време съвпада със  застудяването в Европа и Северна Америка, което се нарича “Малката ледникова епоха”.

Впрочем Бизекер предполага,  че предстоящото застудяване, ако се случи, то само малко ще забави глобалното затопляне.