Може би си мислите, че животът през зимата за най-малките жители на планетата замира? Не е така- дори и в снега животът им продължава .
Ако се вгледате внимателно в ледените преспи, в тях понякога може да се видят движещи се черни точици – това са малки създания, които често се наричат снежни бълхи. Снежните бълхи са подклас членестоноги, наричани springtails или Collembola. За щастие снежните бълхи не пият кръв и са получили името си само заради това, че скачат по подобен начин .
Снежните бълхи не са насекоми, въпреки че много приличат на тях. За разлика от насекомите, снежните бълхи могат лесно да издържат дори много силни студове.
Снежните бълхи са невероятно разпространени – на 1 хектар земя може да има до 500 милиона от тях. Те са активни през цялата година, но най-често се крият под листа и ядат гъбични спори, отпадъци от дейността на насекоми и т.н.
Но най-удивителното нещо в ледените бълхи е способността им да оцеляват при минусови температури : до -38 градуса по Целзий. Тайните на оцеляването им е в използването на множество стратегии за борба със замръзването, което у обикновените организми се съпровожда с необратимо разрушване на клетките от ледените кристали. Например , някои видове снежни бълхи се дехидратират до крайна степен, а у по-голямата част от тях в кръвта им присъстват различни криопротектори, на основата на захар и гликол. Същите незамръзващи течности се използват в автомобилните радиатори.
Затова изследванията на снежните бълхи са много важни , защото могат да помогнат на хората да се научат как да да поддържа жизнеността на органите за трансплантации по време на транспортирането или дори за безопасно замразяване на цялото човешко тяло. Не е изключено, че снежните бълхи, малки безобидни същества, може да помогнат за разработката на технология за анабиоза, която може да открие пътя към звездите на човечеството.
