Дъга с дължина 120 км се появи над лунната повърхност. И макар на космическия спътник на Земята неотдавна да беше открита вода, нейните капки нямат никакво отношение към дъгата.
Появата на дъгата, изпратена от LRO* (този апарат на НАСА има задачата да проучва възможностите за колонизация на Луната), може да се обясни с условията на осветяване и ъгъла на наблюдение на LRO. Това изображение било получено, когато Слънцето е точно отгоре над апарата. „Този скок в яркостта става когато Слънцето се намира непосредствено зад наблюдателя. Получават се два ефекта. При първия няма никакви сенки на повърхността тъй като всяка сянка от камъните или зърното на почвата, е скрита точно под тях. Второ, тъй като се отразява зад наблюдателя, тя конструктивно се пресича със себе си”, обяснява Брент Деневи (Brent Denevi).
Снимката е направена с помощта на три филтъра – 689 нанометъра за червения цвят, 643 – за зеления, 604 – за синия. Всеки филтър наблюдава различни участъци от повърхността на Луната в различно време и моментът, в който този участък се е намирал точно под апарата малко се различават. Когато от снимките, направени от различните филтри, се прави мозайка, се появява и „дъгата”.
Това е много интересен ефект, който позволява Луната да се види в малко неочаквани цветове. Деневи отбелязва също така, че изображения, които съдържат подобен ефект не само са симпатични, но и полезни. „Те съдържат огромно количество нови данни за изучаване на това как светлината си взаимодейства с повърхността на микрочастиците с различна дължина на вълната. Такива данни могат да ни помогнат да разберем не само лунните изображения с коефициентът на отразяване и излъчване, но и на другите обекти от Слънчевата система.
