Проучвания показват, че нашата Вселена е свръхфлуид

През 1905 г. Айнщайн в специалната теория на относителността предполага за първи път , че пространството и времето могат да бъдат свързани. Терминът „пространство – време“ е въведен след три години от математика Херман Минковски .

Според постулатите на Айнщайн, скоростта на светлината (около 300 000 000 метър в секунда ) е еднаква за всички наблюдатели, и във всички системи, която се движат с постоянна скорост, ще се наблюдават еднакви физични закони.

Но ако ние се движим в пространството или в гравитационно поле с по- голяма маса , то в такава система времето ще тече с по-бавна скорост, поради деформацията на пространство- времето .

Идеята, че пространство-времето се държи като течност , не е съвсем нова – теорията за „свръхфлуидния вакуум“ (SVT) е предложена преди половин век .

Но изследователите Стефано Либерати, професор в  международата школа за академични изследвания (Sissa) и Лука Maционе, изследовател в  университета Лудвиг – Максимилиан в Мюнхен, първи се замислят за вискозитета на тази течност.

Един от най-големите проблеми в разбирането на Вселената е да се разбере как нещата се движат в пространството. За пример – вълната се разпространява през водата, като я  използва като „среда“, чрез която може да се движи. Като цяло, предаването на енергия изисква среда- например, звукът се предава чрез въздуха или  топлината- чрез метал.

Но как електромагнитните вълни , фотони и т.н. се движат в пространството, където, както се смята, няма нищо?

Как възприемаме водата – изглежда, че тече течност , но в действителност това е движение на   H2O молекули. Пространство – времето, казват изследователите , е съставено от молекули, като тези H20 – въпреки че те са  непознати за нас.

Liberati и Matstsione считат, че правдоподобен модел за квантовата гравитация ще е моделът  на свръхфлуидния космос – течност с нулев вискозитет, държаща се като едно цяло. Ключовият момент на доказателствата за тяхната теория се върти около четирите фундаментални  сили във Вселената – електромагнетизма, слабото взаимодействие, силното взаимодействие и гравитацията.

Свръхфлуид е  течност, която може да тече  безкрайно без загуба на енергия. Това е фаза на материята,  в която преминават течности или газове, когато те се охладят до определени температури,  близки до абсолютната нула . При това, техните атоми започват да заемат еднакво „квантово състояние“.

Това означава, че атомите, губят своите индивидуални свойства , и се държат като единен суператом. Хелият, например, показва свръхфлуидни свойства при 2 градуса по Келвин (-271,15  C).

Суперфлуидите имат няколко уникални свойства. Те могат , например, да се катерят по стените на отворен съд и да  „избягат“ от него.

Те не могат да се нагряват – защото пренасят топлина изключително добре – суперфлуидната течност при  нагряване просто  се изпарява.

Учените прогнозират други слаби дисипативни ефекти, които могат да бъдат идентифицирани при бъдещите астрофизични наблюдения.

loading...

Share This: