Проучвания показват, че нашата Вселена е свръхфлуид

През 1905 г. Айнщайн в специалната теория на относителността предполага за първи път , че пространството и времето могат да бъдат свързани. Терминът „пространство – време“ е въведен след три години от математика Херман Минковски .

Според постулатите на Айнщайн, скоростта на светлината (около 300 000 000 метър в секунда ) е еднаква за всички наблюдатели, и във всички системи, която се движат с постоянна скорост, ще се наблюдават еднакви физични закони.

Но ако ние се движим в пространството или в гравитационно поле с по- голяма маса , то в такава система времето ще тече с по-бавна скорост, поради деформацията на пространство- времето .

Идеята, че пространство-времето се държи като течност , не е съвсем нова – теорията за „свръхфлуидния вакуум“ (SVT) е предложена преди половин век .

Но изследователите Стефано Либерати, професор в  международата школа за академични изследвания (Sissa) и Лука Maционе, изследовател в  университета Лудвиг – Максимилиан в Мюнхен, първи се замислят за вискозитета на тази течност.

Един от най-големите проблеми в разбирането на Вселената е да се разбере как нещата се движат в пространството. За пример – вълната се разпространява през водата, като я  използва като „среда“, чрез която може да се движи. Като цяло, предаването на енергия изисква среда- например, звукът се предава чрез въздуха или  топлината- чрез метал.

Но как електромагнитните вълни , фотони и т.н. се движат в пространството, където, както се смята, няма нищо?

Как възприемаме водата – изглежда, че тече течност , но в действителност това е движение на   H2O молекули. Пространство – времето, казват изследователите , е съставено от молекули, като тези H20 – въпреки че те са  непознати за нас.

Liberati и Matstsione считат, че правдоподобен модел за квантовата гравитация ще е моделът  на свръхфлуидния космос – течност с нулев вискозитет, държаща се като едно цяло. Ключовият момент на доказателствата за тяхната теория се върти около четирите фундаментални  сили във Вселената – електромагнетизма, слабото взаимодействие, силното взаимодействие и гравитацията.

Свръхфлуид е  течност, която може да тече  безкрайно без загуба на енергия. Това е фаза на материята,  в която преминават течности или газове, когато те се охладят до определени температури,  близки до абсолютната нула . При това, техните атоми започват да заемат еднакво „квантово състояние“.

Това означава, че атомите, губят своите индивидуални свойства , и се държат като единен суператом. Хелият, например, показва свръхфлуидни свойства при 2 градуса по Келвин (-271,15  C).

Суперфлуидите имат няколко уникални свойства. Те могат , например, да се катерят по стените на отворен съд и да  „избягат“ от него.

Те не могат да се нагряват – защото пренасят топлина изключително добре – суперфлуидната течност при  нагряване просто  се изпарява.

Учените прогнозират други слаби дисипативни ефекти, които могат да бъдат идентифицирани при бъдещите астрофизични наблюдения.

OБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА САЙТА Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително писмено съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определя от редакцията.