През 1905 г. Айнщайн в специалната теория на относителността предполага за първи път , че пространството и времето могат да бъдат свързани. Терминът „пространство – време“ е въведен след три години от математика Херман Минковски .
Според постулатите на Айнщайн, скоростта на светлината (около 300 000 000 метър в секунда ) е еднаква за всички наблюдатели, и във всички системи, която се движат с постоянна скорост, ще се наблюдават еднакви физични закони.
Но ако ние се движим в пространството или в гравитационно поле с по- голяма маса , то в такава система времето ще тече с по-бавна скорост, поради деформацията на пространство- времето .
Идеята, че пространство-времето се държи като течност , не е съвсем нова – теорията за „свръхфлуидния вакуум“ (SVT) е предложена преди половин век .
Но изследователите Стефано Либерати, професор в международата школа за академични изследвания (Sissa) и Лука Maционе, изследовател в университета Лудвиг – Максимилиан в Мюнхен, първи се замислят за вискозитета на тази течност.
Един от най-големите проблеми в разбирането на Вселената е да се разбере как нещата се движат в пространството. За пример – вълната се разпространява през водата, като я използва като „среда“, чрез която може да се движи. Като цяло, предаването на енергия изисква среда- например, звукът се предава чрез въздуха или топлината- чрез метал.
Но как електромагнитните вълни , фотони и т.н. се движат в пространството, където, както се смята, няма нищо?
Как възприемаме водата – изглежда, че тече течност , но в действителност това е движение на H2O молекули. Пространство – времето, казват изследователите , е съставено от молекули, като тези H20 – въпреки че те са непознати за нас.
Liberati и Matstsione считат, че правдоподобен модел за квантовата гравитация ще е моделът на свръхфлуидния космос – течност с нулев вискозитет, държаща се като едно цяло. Ключовият момент на доказателствата за тяхната теория се върти около четирите фундаментални сили във Вселената – електромагнетизма, слабото взаимодействие, силното взаимодействие и гравитацията.
Свръхфлуид е течност, която може да тече безкрайно без загуба на енергия. Това е фаза на материята, в която преминават течности или газове, когато те се охладят до определени температури, близки до абсолютната нула . При това, техните атоми започват да заемат еднакво „квантово състояние“.
Това означава, че атомите, губят своите индивидуални свойства , и се държат като единен суператом. Хелият, например, показва свръхфлуидни свойства при 2 градуса по Келвин (-271,15 C).
Суперфлуидите имат няколко уникални свойства. Те могат , например, да се катерят по стените на отворен съд и да „избягат“ от него.
Те не могат да се нагряват – защото пренасят топлина изключително добре – суперфлуидната течност при нагряване просто се изпарява.
Учените прогнозират други слаби дисипативни ефекти, които могат да бъдат идентифицирани при бъдещите астрофизични наблюдения.