Докато някои учени обсъждат мистериозния кратер на полуостров Ямал, канадски авантюрист стана първият човек, който слезе в горящия кратер Вратите на ада в Туркменистан. Рискът се оказва оправдан: на дъното на кратера са намерени бактерии, които не се страхуват от огъня.
Дарваза, или както го наричат??, Вратите на Ада, е най-загадъчното място в Туркменистан, за което със сигурност са чували тези, които се интересуват от природни мистерии.
В продължение на 40 години горящият в пустинята Каракум 70-метров кратер привлича туристи и изследователи, а около него се разпространяват все повече легенди. Малкото източници казват, че кратерът се е появил през 1971 г., когато съветските геолози открили в пустинята подземна кухина с природен газ.
Но по време на изследванията на находището платформата потъва под земята, а от кратера започва да излиза газ.
По-късно решили да го запалят, но учените подценили количествата газ, и от тогава този газ продължава да гори, като се вижда дори от космоса.
Голямата горещина и опасността от срутване на краищата на кратера, не са позволявали да се проникне през всичките тези години във фунията и да бъде проучена отвътре.
Но през ноември 2013 г. известният пътешественик и изследовател Джордж Коронис от Канада стана първият човек в света, който слезе до дъното на кратера на дълбочина 30 m.
Тази експедиция е частично финансирана от списание National Geographic. Нейната цел е била да се вземе почва от дъното на кратера, за да се види дали някои организми могат да съществуват при такива условия. Според пътешественика, подготовката на експедицията му отнема половин година – разрешение, подготовка на оборудване, събиране на екип. Преди да влезе в кратера е трябвало да потренира над пролома на местната река: за да тества спускане по въже, облечен в огнеустойчив костюм, носейки дихателен апарат и специална екипировка за катерене.
Оборудването е направено от кевлар, в противен случай щеше да се разтопи от силната горещина.
„Аз дори трябваше да наема специален каскадьор, който снима клипове в Холивуд, за да ме подпали, а аз да не изпадам в паника, когато видя пламъците около себе си“ – казва Koronis.
Усещаният си по време на спускането изследователят сравнява с престой на друга планета. А фактът, че той постоянно е трябвало да следи състоянието на дихателния апарат, въжетата, видеозаписа, не му оставят време да се уплашиш.
„Аз бих го нарекъл на Колизеум на огъня, където и да погледнеш – навсякъде са хиляди малки факли.
А звукът е като от бучене на двигател на реактивен самолет, толкова е мощен звукът на изгарящия газ. И без дим „, – казва героят.
Дори ако ученият не бе намерил организми в дъното на кратера, събирането на проби от почвата е голям успех. Koronis обаче има късмет.
Той успява да намери бактерии, които живеят на дъното на кратера и се чувстват чудесно при високи температури.
Изненадата е, че тези бактерии не се срещат никъде другаде на Земята и се чувстват страхотно, живеейки в малка екосистема на дъното на този кратер.
Откриването на такива форми на живот е много важно от гледна точка на астробиологията, защото на много планети извън Слънчевата система условията приличат на адския кратер в Туркменистан.
