– Аз вече съм умрял? – притча

– Аз вече съм мъртъв? – попита  човекът.

– Да.  Демиург  кимна, без да вдига поглед от голяма книга.- Умря. Разбира се.

Човекът неуверено пристъпи от крак на крак.
– И сега какво?
Демиург му хвърли бърз поглед и след това пак се зачете в книгата.
– Сега  отиваш там –  без да поглежда посочи една  незабележима врата. – Или там – показа с пръст друга таква врата.
– Какво е това -? попита човекът.
Ад – каза Демиург .- Или рай. Според обстоятелствата.

Мъжът стоеше нерешително, поглеждайки ту едната, ту другата врата.
– А-а … а аз в коя?
– А ти не знаеш  ли? – леко повдигна вежди.
– Ами-и, – поколеба се човекът. – Не. Където трябва,  според делата ми …
– Хм – Демиург постави пръста си в книгата и най-накрая погледна право в човека.- Според делата, значи?
– Е, да,   какво друго?
– Е, добре, – Демиург отвори книгата   и започна да чете на глас. Тук пише, че на  дванадесет години си  превел една старица от другата страна на пътя. Беше ли така?
– Така беше – кимна човекът.
– Това е  добро или лошо?
– Добро, разбира се!
– Да видим … – Демиург обърна страницата – след пет минути старицата на друга улица я блъска трамвай. Ако не и беше помогнал щеше да и се размине  и тя щеше да живее още десет години. Е, как?

Човекът примигна втрещен.
– Или – Демиург отвори книгата на друго място.- На възраст двадесет и три години ти и група  приятели  участвате  в брутален побой над друга група приятели.
– Първо те започнаха!
– Написано е друго.- И, впрочем,  състоянието на алкохолно опиянение не е смекчаващо вината обстоятелство. По принцип, ти без причина  счупи на едно момче два пръста и носа. Добро или лошо е това?
Мъжът не каза нищо.
– След това, то вече не можа да свири на цигулка, а в действителност имаше голямо бъдеще. Ти съсипа кариерата му.
– Аз без да искам –  промърмори човекът.
– Разбира се, – кимна Демиург.- Между другото, момчето от детството мразеше цигулка. След вашата среща, то  решава да се заеме с бокс, за да бъде в състояние да се пази, и в крайна сметка стана световен шампион. Продължаваме?

Демиург обърна още няколко страници.
– Изнасилване – добро или лошо?
– Но аз …
– Това дете стана прекрасен лекар и спаси живота на стотици хора. Добро или лошо?
– Е, предполагам,  …
– Сред тези животи и бе и този на  маниакален убиец. Добро или лошо?
– Но …
– А убиецът скоро ще убие бременна жена, която би могла да стане майка на велик учен! Добро? Лошо?
– Но …
– Този велик учен, ако се бе родил, трябваше да измисли бомба, която може да изгори половин континент.  Добро или лошо?
– Но аз не можех да знам всичко това! – възкликна човекът.
– Разбира се, – съгласи се Демиург.- Или, например, на страница 246 – ти настъпи  една пеперуда!
– И какво се случи след това?
Демиург мълчаливо обърна книгата към мъжа и посочи с пръст. Той прочете и косата се изправи на главата му.
– Какъв кошмар – прошепна той.
– Но ако не я беше смазал, щеше да  се случи това – той  посочи друг параграф. Човекът преглътна тежко.
– Така че … аз спасих света?
– Да, четири пъти – потвърди Демиург.- като смачка пеперуда, помогна на бабата, предаде приятел и открадна  портфейла на баба си. Всеки път  светът е бил на ръба на катастрофа, но с твоите усилия се отърва.
– А-а … – човекът замлъкна за секунда. – А тази  катастрофа … също аз ли? ..
– Ти, ти, не се съмнявай. Два пъти. Когато хранеше  бездомното коте и когато спаси удавник.
Коленете на човека се подкосиха и той седна на пода.
– Не разбирам – изхлипа той.- Всичко, което съм правил в живота ми … това, с което аз съм горд и от което се  срамувам … всичко е наобратно и не е такова, каквото изглежда!
– Ето защо би било погрешно да те съдя според  делата ти, – наставнически каза Демиург. – А по намеренията … но ето, че си сам на себе си съдия.

Той затвори книгата и я сложи в килера, наред с други такива книги.
– По принцип, когато решиш  къде да отидеш, влез в  избраната врата. А аз имам много работа .
Човекът вдигна просълзеното си лице.
– Но аз не знам зад  коя е ад и зад коя- рай.
– Всичко зависи от това, което ще избереш, – каза Демиург.

One thought on “– Аз вече съм умрял? – притча

  1. ….Дявола тайно наблщдаваше ,стоеше сконфузен и слисан, гледаше и не вярваше на очите си
    – „Леле, колко ужасно можело да е доброто и колко безсмислени усилията ми „. :)))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *