Ебола е рядко, но изключително опасно заболяване с ниво на смъртните случаи от 25 до 90%. Жертви на последната епидемия, която започна през декември 2013 г., станаха повече от 1000 души. Световната здравна организация признала епидемията за заплаха от международно значение.
Вирусът Ебола, който причинява хеморагична треска Ебола, е бил открит през 1976 г. в две области, които се намират на няколкостотин километра една от друга: в Судан и Заир (сега Демократична република Конго), в близост до река Ебола, която дава името на вируса.
Предаване на болестта
В природата за носител на вируса Ебола се смятат хищните прилепи от семейство Pteropodidae.
Вирусът Ебола се разпространява от човек на човек чрез близък контакт (чрез нарушения на кожата или лигавицата) с кръвта, секрети, или други телесни течности на инфектираните хора.
Ебола може да се предава чрез пряк контакт с кръв, секрети, органи или други телесни течности на заразени животни.
Симптоми – инкубационен период
Трае от два до 21 дни. Заболяването започва със силно главоболие, болки в гърлото, мускулни и обща слабост.
Симптоми – развитие на болестта
Следва- повръщане, диария, обрив, нарушени функции на бъбреците и черния дроб и, в някои случаи, както вътрешни, така и външни кръвоизливи. Лабораторни находки показват нисък брой бели кръвни клетки и тромбоцити, както и повишени нива на чернодробни ензими.
Профилактика
При липса на ефективно лечение и ваксини за хората, важно е да се повиши осведомеността за рисковите фактори, както и използването на мерки за лична защита
С животните трябва да се работи с ръкавици и друго защитно облекло. Преди да се яде месо е необходимо да бъде добре обработено термично.
Необходимо е да се избягва близък физически контакт с хората, заразени с вируса Ебола. Когато се полагат грижи за болни, трябва да се носят ръкавици и лични предпазни средства. След посещение на болни роднини в болниците трябва да се мият редовно ръцете.
Лечение
Ефективно лечение или надеждна ваксина за момента не съществуват. Инжектиране на експерименталното лекарство Zmapp, разработено в САЩ, не помогна да бъде спасен испански пастор, който стана първият европеец, който почина от това заболяване.
Сега се изпитва няколко ваксини, но никоя от тях все още не е преминала клинични изпитвания. Междувременно дози с експериментална ваксина от Канада са изпратени в Африка във връзка с извънредната ситуация.
Страни, засегнати от епидемията
Либерия, Гвинея, Сиера Леоне и Нигерия
