Древните ловци и събирачи може доброволно да са се отказали от социално равенство и са се съгласили да живеят под властта на силни владетели, твърдят авторите на изследване, публикувано в Proceedings of the Royal Society B.
Историците все още не знаят как първобитното равенство е било заменено от твърда йерархия в първите цивилизации (например, египетска и месопотамска) с техните огромни различия по богатство и власт между монарха и обикновените хора. Не е ясно обаче поради какви причини хората са се съгласили да живеят в йерархично организиран колектив.
И тъй като археологията не казва почти нищо за този преход, Саймън Пауърс (Simon Powers), специалист по еволюционна антропология в университета в Лозана (Швейцария), е създал математически модел на динамиката на социалното развитие сред малка група от хора. Моделът отчита отношението на всеки индивид към властта, плюсовете и минусите на присъединяването си към по-голям колектив, наследяване от потомците на ценностите на родителите и влиянието на променящата се социална структура по размер и икономическа ефективност на групата.
След като анализирал с помощта на модела живота на няколко поколения, Пауърс и неговият съавтор Laurent Lehmann установили, че групите, съставени от вождове и техните подчинени, произвеждат (или събират) повече ресурси, отколкото групите, където господства равенството. В резултат на това йерархичните общества ставали два пъти по-големи от егалитарните. Освен това, дори когато вождовете си присвоявали по-голямата част от продукта на групата, подчинените им получавали повече ресурси, отколкото биха спечелили в общините на „равните“. Антрополозите смятат, че първите земеделски цивилизации, които били високопроизводителни, благодарение на работата на хиляди селяни, са чудесна илюстрация на тяхната конструкция.
При все това на модела на швейцарските антрополози му липсва реализъм, твърди социологът Kim Sterelny от Националния австралийски университет (Canberra). Той не отчита, например, борбата за власт сред потенциалните вождове, както и възможността за това , че егалитарно настроените членове на групата могат да образуват опозиция на управляващия елит. Загубите от подобни конфликти в модела не са били заложени.
Впрочем, според Sterelny, моделът предполага, че недоволните хора могат да „гласуват с краката си“ и да напуснат групата. Но с течение на времето такова бягство би означавало рязък спад в стандарта на живот, и на хората им се налагало да бъдат управлявани от авторитарни лидери, опитвайки се да получат все пак някакви ползи, дори и в такова незавидно положение.
Удивително е колко са елементарни причините. Търсенията без стойностен извод на мастити изследователи само показва колко не си разбират от работата. Бих обясни в контекста на забележката ми, но има и момент , когато хората просто не желаят да знаят истината, когато излиза извън стереотипа им.