Това събитие е уникално в историята на НЛО и се случва през 1952 г.. Наречено е „Вашингтонската въртележка“. И дори най-ревностните скептици не могат да намерят поне някакво разбираемо обяснение.
В тази история участват учени, военни и правителството, но никой така и не дава поне що-годе правдоподобно обяснение.
На 19 юли 1952 г. около 11 часа вечерта група от седем НЛО са забелязани от радара на летище Вашингтон Дълес. Главния диспечер на FAA Барнс разказва, че обектите са летели хаотично.
НЛО се движат към столицата на страната със скорост над 2000 км / час – доста непостижима за самолети от онова време. Но проблемът е и в това, че, според авиационните служби, никакви самолети в района в момента не може да има. Инцидентът можел да се дължи и на повреда в радарната техника. Ако не беше едно „но“: радарът на военна база „Андрюс“, която е само на 20 километра от центъра на града, също забелязва странните обекти. А после НЛО е забелязан и от базата на ВВС „Болинг“, която се намира недалеч от летище Вашингтон. И отново, апаратите не отговарят на диспечерите.
Някои изследователи съобщават, че за няколко минути, светът бил на ръба на ядрена заплаха, защото заради скоростта си, понякога достигаща 11 000 км / ч, мистериозните обекти изглеждали съвсем като съветски балистични ракети. Впрочем невероятната маневреността на НЛО бързо разсеяла тези страхове: нито една ракета не е в състояние да прави такива завои.
Символично е и това, че скоро след появата си НЛО зависват над Капитолия и резиденцията на президента на САЩ. Ръководството на страната се подразва от наглите натрапници и изпраща към тях изтребители. В нощта на 20 юли, два F-94 Starfire излитат от базата в Делауеър и се отправят към Вашингтон. Виждайки приближаващите изтребители НЛО изчезват, но скоро се връщат отново. А после пилотите казват, че сякаш чиниите са следили техните действия и умишлено се пазели от срещи. Наистина- тогава самолетите не са имали радари, а пилотите е трябвали да вярват само на собствените си очи.
Тези НЛО са забелязани и от жителите на Вашингтон. Инструментите за наблюдение показали, че диаметърът на всеки един от тях е достигал около 40 метра. Сутринта на 20 юли столичните вестници излизат с крещящи заглавия, напомняйки, че не сме сами във Вселената.
На 26 юли „светлинното шоу“ продължава. Гражданските пилоти и наземни диспечери отново виждат нещо над столицата. Засича го и радарите. Само за един ден над Вашингтон са записани повече от дузина „контакти“. Но един от най-изненадващите обрати в тази история става е следващата нощ. Военният пилот Уилям Патерсън се опитва да долети до обектите, и НЛО … изведнъж го заобиколят. За известно време обектите е просто придружават самолета, но след това изчезнали. На 27 юли те отново се появява, а за срещите си с тях вече разказват други пилоти. Според описанията на пилотите, неидентифицираните обекти са подобни на гигантски топки, които произвеждат бяла светлина.
Пострадали в тази история няма. Независимо от това, тя предизвиква голяма загриженост в правителството на САЩ. На 29 юли е издадена заповед, която изисква пилотите на изтребители да атакуват НЛО, ако те … не отговорят на инструкциите на военните. Излишно е да се казва, че това е самонадеяно изявление! В края на краищата, пилотите все не успяват да стигнат на разстояние за атака. Неидентифицираните обекти започвали да правят пируети и лесно избягвали преследване.
В същото време жителите на столицата продължават да наблюдават светещи обекти в небето още две седмици. Според свидетели НЛО можели рязко да променят траекторията на полета си, без да правят завой. Обектите се движели в синхрон, като ескадрила самолети, а след това тръгвали в различни посоки. След това изчезнали завинаги.
Между другото, тогава американските медии си позволяват да бъдат напълно откровени: още през 1954 г. всички случаи на срещи с извънземни стават въпрос на националната сигурност, попадайки под гриф Строго секретно.
През 1950-те години в Америка действа Проектът „Blue Book“, целта на който е да проучи такива явления. Ръководи го капитан Едуард Рупълт от ВВС. По време на инцидента той е бил в столицата на Съединените щати, но за появата на НЛО научава от вестниците.
Първоначално собствените му опити да изясни някои от детайлите не били успешни. ВВС му препоръчва да забрави за инцидента. Но след като на 26 юли НЛО отново осветяват небето на Вашингтон, все пак решили да включат Рупълт в случая. Още на следващия ден му звъни президентът на САЩ Хари Труман. Без да има достатъчно информация, капитанът се опитва да обясни феномена с природни фактори. Дали тези обяснения са удовлетворили президента или не – остава неизвестно.
Но е известно, че в разследването участва най-малко още един човек от проекта „Blue Book“ – майор Фурне. На 26 юли Фурне специалиста на ВВС по радарите са били поканени да погледнaт радарните екрани на летището във Вашингтон. След това те заключават, че неидентифицираните устройства се състоят от твърд материал, вероятно от метал.
Офицерите поискали подкрепа от изтребители и гледали какво се случва на екрана на радара. Това, което видели, беше подобно на това, което казали пилотите: неканените гости сякаш наистина избягват срещите с военните самолети на САЩ. След като изтребителите се приближили до НЛО, те веднага изчезнали от екрана, а след това по-късно се появили отново, когато самолетите отивали да за зареждане с гориво.
След това, правителството хвърля всичките си сили, за да гарантира, че инцидентът е бил забравен. На 29 юли ВВС провеждат най-голямата от времето на Втората световна война пресконференцията, на която версията за извънземните е категорично отхвърлена. Странните явления в небето на Washington военните обясняват с природни фактори, като например въздушна инверсия. …
Главната особеност на този инцидент става фактът, че събитията се случват в сърцето на Съединените щати. НЛО прелитат над Белия дом и Капитолия, където са забранени всякакви полети. На езика на военните, това се нарича „демонстрация на сила.“ Неидентифицираните обекти си играят с американците, като котка с мишка. Заплашителното поведение на НЛО принуждава правителството на САЩ към много по-различен поглед към това явление, защото преди събитията от 1952 г. неидентифицираните обекти се считали за безвредни.
