Техниката за позитивна визуализация е в основата на много бизнес стратегии. Само че няколко медии наведнъж, позовавайки се на редица изследвания, активно развенчават основната теза на позитивното мислене – „Мислете позитивно“, която е създадена преди 60 години от американския писател Норман Винсънт Пийл в книгата му „Силата на позитивното мислене“.
В тази връзка британското издание на The Guardian разказва за експеримент, проведен през 2011 г. от психолога Gabrielle Oettingen от New York University в сътрудничество с колегата и H. Cappers: участниците в опита били оставени без вода. Експериментът показал, че мислите за въображаема чаша с вода може да намали мотивацията на хората да се изправят и да идат до чешмата, за да удовлетворят реална, а не въображаема жажда.
За други експерименти, провеждани от американския психолог Oettingen и нейния екип, пише друг британски вестник, The Times. Наблюдавайки хора, които мислено си представяли реализацията на малки фантазии, като спечелване на конкурс за есе или за красота на високи токчета, учените установили, че у тях се понижило кръвното налягане.
„Това е невероятно: положителните фантазии ни помагат да се отпуснем до такава степен, че това се отразява във физиологичните тестове“ – цитира изданието книгата на Oettingen „Преосмисляне на позитивното мислене“, публикувана в САЩ през миналата седмица.
Както пише изданието, заключението, направено от изследователя, пряко противоречи на един от основните принципи на популярната психология: идеята, според която мисълта за желаното бъдеще прави по-вероятно постигането му. „Oettingen за пореден път демонстрира в изследванията си, че да фантазирате за нещо, което желаете, може да затрудни постигането на това в реалността.“
„Прието е да се казва, че ако ние съсредоточим нашата положителна енергия и се фокусираме върху нашите мечти, нашите желания и цели, в крайна сметка те ще се сбъднат“ – казва психологът в разговор с The Times. – Но хората просто се изчерпват, фантазирайки по този начин. Те вече се радват на бъдещето, така че защо трябва да се трудят за да реализират това бъдеще, ако то вече е в главите им и могат да му се радват безгранично? “
В новата си книга, пояснява изданието, „Oettingen казва, че пътят към постигане на нашите цели е комбинация от позитивно мислене с визуализация на препятствията, които ни пречат.“ Този процес тя нарича „умствено противопоставяне.“ „Това умствено противопоставяне изяснява, какво вътре във вас ви пречи, и можете ли да го преодолеете“, – каза изследователят за The Times.
Както пояснява изданието, психологът е измислила за този процес ново име – „Woop“, което се разшифрова като „wish“ (желание), „outcome“ (резульат), „obstacle“ (препятствие) и „plan“ (план).
„Това съкращение се състои от четири фази на процеса – се казва в публикацията. – Първо – Помислете подробно една минута или две за това, което искате да постигнете, второ – представете си живо най-доброто, което у вас се асоциира с постигането на този резултат (Това „най-доброто „може да бъде емоция, повишение, похвала – каквото си искате).
Трето – Задайте си въпроса за това, кое вътрешно препятствие най-много, стои на пътя ви. (Ние не говорим за шефа или съпруг /съпруга, а за вътрешната слабост, която ви пречи да получавате по-добра заплата или за подобряване на отношения.) И накрая, направете план по подобие на „ако … тогава“ за това, което правите, когато възникне проблем („Ако аз чувствам в ужас пред публика, мисля за това колко добре съм репетирал“, „Ако вляза в Twitter, аз веднага ставам от масата.“)
Мисленото противопоставяне развенчава една от най-големите измами, намаляващи силата за действие, която се съдържа в позитивното мислене, а именно, че промените в личен или обществен план, могат да бъдат постигнати без усилие, обобщава изданието.
http://bg.checkonline4you.com/pozitivnoto-mislene-ne-e-dostatachno-za-shtastie/
