Изкуственият интелект: нож с две остриета?

Photoshop_Artificial_Intelligence_021071_-1300x812Ние казваме, че роботите ще се разбунтуват. Че ще  завладеят света, вземайки всичко под контрол. В продължение на десетилетия слушаме  тези предупреждения, и днес, в началото на 21 век, броят на тези предупреждения само расте. Налице е нарастващ страх от изкуствения интелект, който ще доведе до края на нашия вид.

Такива сценарии не само с голямо търсене в Холивуд, но и все по-често намират привърженици в науката и философията. Например, Рей Курцвейл пише, че експоненциалното нарастване на изкуствения интелект ще доведе до технологична сингулярност, точката, когато машинната интелигентност ще надмине човешката.

За някои това е края на света, други виждат възможности. Ник Бостром мисли, че свръхразумът може да ни помогне да решим проблемите с  болестите, бедността и разрушаването на околната среда.

Тази седмица известният учен Стивън Хокинг се присъедини към редиците на пророците на сингулярността, или по-скоро песимистичната тяхна група, като заяви за  BBC, че „развитието на пълноценен изкуствен интелект може да означава край на човешката раса.“

Той смята, че хората не могат да се конкурират с ИИ,  който може да се препрограмира и да достигне ниво много над човешкото. Впрочем Хокинг счита по същия повод, че хората не бива да се  опитват да общуват с извънземни, тъй като те имат само една цел: да ни покорят или дори  унищожат.

Проблемът на тези сценарии не е, че те са неизбежно погрешни – кой може да предсказва бъдещето? – Или че не трябва да вярваме на сценариите на научната фантастика. Последното е  неизбежно, ако искате да разберете и оцените  съвременни технологии и тяхното влияние върху нас в бъдеще. Важно е да се сложат на масата нашите философски въпроси в такива сценарии и опознаването на нашите страхове, за да разберем какво е най-важно за нас.

Проблемът с изключителното внимание към  проблема с изкуствения интелект в контекста на „края на света“ и други фатални сценарии е  в това, че ни отвлича вниманието от други, по-спешни и важни етични и социални въпроси, произтичащи от технологичното развитие в тези области.

Например, има ли място  неприкосновеността на личния живот в света на информационните и комуникационни технологии? Застрашават ли  Google, Facebook и Apple свободата в света на технологиите? Ще доведе ли последващата  автоматизация до загуба на работни места? Могат ли  новите  финансови технологии да заплашват световната икономика? Как  мобилните устройства влияят на околната среда? (За чест на  Хокинг, той спомена за неприкосновеността на личния живот в интервюто, но после отново заговори за края на човешката ера).

Тези въпроси са далеч по-малко привлекателни от свръхразума или края на човечеството. Те не поставят също  въпроси за интелекта или роботите; или какво общество искаме и какво искаме да видим в живота си.

Тези въпроси са древни, те се появили още с възникването на науката и философията, и нарастващите информационни технологии днес, които променят нашия свят ни  принуждават да се замислим за тях отново. Да се надяваме, че най-добрите човешки умове на нашето време ще съсредоточат голяма част от енергията си за намирането на отговори на правилните въпроси, а не с демагогия около преувеличени заплахи.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *