Всеки ден като говори с различни хора, човек се чуди защо най-достойните от тях са самотни. Те се отличават с харизма, добър външен вид, жив аналитичен ум, добро образование и възпитание, у които винаги се крие категорично мнение, у които едва се забелязва малко тъга.
Те търсят „своите“ хора: за общуване, за компания и приятен отдих, за любов, за взаимоотношения и семейство.
Те правят повече грешки, повече страдат, по-рядко осъществяват контакти, повече страдат от неуспехите. Но всеки път, изгаряйки в отношенията докрай, те се възраждат от пепелта, стават все по-съвърешни и по-силни.
И отново, и отново, започват всичко отначало …
Те са далече от стереотипите на съвременното общество, не е възможно да им се наложи мнението на някой друг. Независимо от това, дали е мъж или жена, те търсят такъв човек, до когото ще им е уютно и спокойно.
И това „спокойно“ не е липса на кавги, адреналин или екстремни емоции. Това „спокойно“ означава, че до теб е човек, който няма да те предаде. Човек, на който безкрайно вярваш, доверяваш, и в който си сигурен на 200%.
Дори и най-силните хора безкрайно се стремят към увереност, че са обичани …
Хубави думи!
Бих казал:Това е самата истина!