По време на живота си човек взима много решения. Понякога има достатъчно данни и те ни позволяват да решим всички бързо и точно. Ако липсват данни, решението изисква повече време, а самото решение става все по-малко правилно.
Изследователи от New York University предполагат: Вероятно, човешкият мозък знае, че от времето, използвано за обмисляне на решението, зависи неговата правилност. Ето защо хората рядко са уверени в решенията, които са обмисляли дълго време, съобщава The Hindustan Times.
Очевидно мозъкът е в състояние да преобразува информацията, събрана чрез чувствата, в единици, което учените наричат „степени на вяра“, комбинирайки всички данни и изтеклото време.
Изследователите предполагат: същият механизъм им позволил да определят, че именно времето е свързано с правилното решение, а не с нещо друго. В същото време в лаборатория това било изключително трудно да се докаже.
Решенията обикновено са придружени със степен на увереност, или вярата, че нашият избор е правилен. Доверието играе важна роля при избора на стратегия за по-нататъшни действия в трудни ситуации. В проучването изследователите открили, че съществува обратна връзка между доверие и време.
С други думи, колкото по-малко било времето за взимане на решение, толкова по-уверени били участниците в изследването в правилността на техните решения. Изследователите заключават: степента на увереност при вземането на решения зависи не само от наличните данни, но също така и от изтеклото време.
Не случайно се казва: Първата мисъл е от Бог, другите са от нечестивия…
„… решенията трябва да се вземат бързо“ , като, че ли някой е в състояние да определя времето за решение, или като решиш някоя завързана теорема, след години труд , съвсем няма да вярваш в изводите и. Нито по едната , нито по другата линия имат смисъл приказките им, но са го решили светкавично сигурно за да го афишират убедено, че е така. :)))