Способността на електрическите змиорки (Electrophorus electricus) да зашеметяват плячката си с помощта на 600-волтов електрически разряд е известен от дълго време, но как точно хищните риби организират атаките си, остава загадка за учените още от XVIII век.
Наскоро изследователи са проучили детайлно този въпрос и са установили някои интересни подробности. Оказа се, че змиорките използват поредица от високочестотни разряди, за да могат дистанционно да обездвижват жертвата, като при това имитират нервните сигнали на плячката си и принуждават мускулите й да се свиват. По същество, те поемат контрола върху мускулите и дистанционно влачат рибата към сигурна смърт в своя огромен всмукателен отвор.
Ако малка жертвата се крие зад камък или водорасли, стратегията на змиорката се променя. В този случай тя заставя мускулите и да се свият неволно, така че тя да се размърда и да бъде забелязана.
Експериментите, които са помогнали на учените да идентифицират тези механизми са създадени и провеждани от Kenneth Catania от университета във Вандербилт.
В естествена среда Catania наблюдава лов на змиорка и измерва нейните електрически разряди. След като хищната риби е готова да атакува, тя излъчва поредица от високоволтови електрически импулси. След това жертвата вече не може да плува и залавянето и е много лесно.
За да разбере какво се случва, Катания под наркоза изключил мозъка на жертвата, но някои мускулни влакна останали незасегнати и продължили да се съкращават. После сложил електрическата змиорка в аквариум с такава риба и измерил мускулните съкращения на жертвата.
Змиорката изпратила високочестотни електрически импулси, и след около 3 милисекунди мускулите на рибата силно се съкратили, като я парализирали. При топва физически контакт между змиорка и риба не е имало.
След това изследователите повторили експеримента , поставяйки в аквариума риба с отстранен гръбначен стълб. Това гарантира, че ефектът от електрическия ток влияе върху двигателните неврони и съкращава мускулите без да задейства централната нервна система на жертвата.
Само че дистанционният контрол върху мускулните съкращения не е единственият инструмент в арсенала на електрическата змиорка.
Катания също така установил, че различните двуимпулсни сигнали с високо напрежение заставили няколко риби, които били в обхват, да потрепват неконтролируемо, като така издават местоположението си и позволяващи на змиорката да осъществи своята традиционна атака с поредица от импулси с високо напрежение.
Този двуимпулсен сигнал изглежда помага на хищника да открива плячката, ако информацията е ограничена, например, в тъмни или скалисти места, където жертвата може да избяга и да се скрие.
Как и защо змиорката е развила такива необикновени способности, е все още е неизвестно.
Катания казва, че електрическите змиорки живеят само в Южна Америка и може да достигнат дължина до два метра. Учените проверили всички налични записи и не намерили някъде да се споменава за човешки жертви от електрически разряди .
„Смятам, че змиорките деактивират само такава плячка, която съответства на техния размер, – казва ученият – А някои от тях са доста големи: у дома има една, която е дълга 1,2 м.“
