80-годишният Морис Сине двадесет години е политически карикатурист за „Шарли Ебдо„, но през 2009 г. той е уволнен за антисемитски карикатури, намеквайки за връзка на сина на бившия френски президент Никола Саркози с богата еврейка.
Срещу Maurice Sine са подвигнато обвинения за „подбуждане на расова омраза“ в своята колонка, написана през юли 2009 г. и посветена на годежа на Жан Саркози с наследничката на най-голямата мрежа за домакински уреди Darty Джесика Сибун-Дарти. Коментирайки слуховете, че Жан от католицизма ще приеме юдаизма, за да бъде в състояние да се ожени за своята любима, Sine пише: „Той ще стигне далече, този момък.“
Малко след това влиятелният политически писател Клод Aсколович обвинява Сине в антисемитизъм. Редакторът на „Шарли Ебдо“ Филип Вал, разпоредил се през 2006 г. да бъдат отпечатани повторно спорни карикатури на пророка Мохамед, публикувани в датския вестник Jyllands-Posten, в името на „свободата на печата“ се съгласява, че статията на Sine е обидна и поискал извинение от автора. Сине категорично отказва, заявявайки, че „по-скоро ще си отреже топките.“ Той скоро е уволнен и даден на съд от Международната лига срещу расизма и антисемитизма (Licra), организация, която пропагандира расовата и етническа толерантност. През декември 2010 г. Sine печели 40 000 в резултат на делото срещу бившия си издател във връзка с незаконното му уволнение.
По този начин той успява да получи някаква компенсация за неприятностите си. Но това не е твърде много за един човек, който е посветил двайсет години от живота си на списание, което се е провъзгласило за бастион на свободата на изразяване във Франция, за да може в крайна сметка да бъде изхвърлен на улицата защото критикува управляващата класа.
Авторите на бележката считат, че днес „Шарли Ебдо“ е не повече от ехо на предишната борба за свобода на печата. Според тях, списанието се е превърнало в символ на пропагандата и лицемерието.
I’m not Charlie . . . I’m Maurice Sinet, fired by Charlie for anti-semitism
