Едва ли има човек, който да не е размишлявал или да не размишлява по „вечната“ тема – Живот след смъртта …. Дори и атеистите не, не, да, да, започват да спекулират по тази тема. Още повече, че и съвременната наука постоянно добавя „съмнения“ в „стройната“ парадигма на атеизма. Особено квантовата физика и не само тя.
Въпреки, че е добре известно, че, например, в окопите няма атеисти. Както обикновено, и пред приближаването на самата физическа смърт, дори и в нормални условия. В повечето религиозни концепции тази тема е тясно свързана в различни форми, разбира се, с идеята за рая и ада, където ще попаднат всички. В зависимост от „личния принос“ в този, физически, живот, разбира се. В известен смисъл, всички хора по света живеят в един свой паралелен свят, който може да се асоциира с ада и с Рая.
Особено в душата. Впрочем, такива асоциации се появяват при просто сравнение на реалностите на живота, както сега, така и в исторически план. И трябва да се отбележи, че адът превъзхожда категорично Райските „примери“. Да не говорим за все по-ужасните войни, които продължават вече хиляди години, и не им се вижда краят. „Почетно“ място заемат последните 100 години. На първо място- по жестокост и огромни жертви.
И май бъдещето не вдъхва надежда, че ужасните уроци от близкото минало са ни научили на нещо … А и в съвременната литература, и особено в киното, „адът“ в различни форми ( войни, престъпления, убийства и др.), заема значително по-високо място, отколкото „раят“. Впрочем, може би, в „следващия“ живот „адептите“ на омразата, войните и други родилни петна на нашата цивилизация, им предстои да попаднат именно в онзи Свят, на който те усърдно са служили тук. Кой знае, кой знае …
