Робство в нова опаковка – как робите станаха „свободни“ хора

slave-600x300Притча за свободата и доброволното робство, в което   участва всеки един от нас, е, почти всеки..

– Вижте – каза Фараонът на свещениците – дълги редици от оковани роби носят по един камък. Охраняват ги много войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – в това винаги сме вярвали. Но колкото повече са робите, толкова повече трябва да се страхуваме от бунт. Ние засилваме охраната. Ние трябва да храним своите роби добре, в противен случай те няма да са в състояние да работят тази тежка физическа работа. Но те – все пак, са мързеливи и са склонни към бунт …

– Вижте как лениво се движат, а мързеливите стражи не ги удрят с камшици, дори и здравите и силни роби. Но те ще се движат по-бързо. Те няма да се нуждаят от стражи. Надзирателите също ще станат роби. Това може да се постигне така.

Нека днес преди залез слънце глашатаите да разнесат постановление на фараона, в което ще се казва: “С идването на зората на новия ден, всички роби получават пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получава по една монета.

Монетите могат да се обменят за храна, облекло, жилище, дворец в града и самия град. От сега нататък вие сте свободни хора “. …

На следващата сутрин свещениците и Фараонът отново отишли на изкуствената планина. Картината пред очите им била невероятна. Хиляди хора, бивши роби, в надпревара влачели същите камъни, както и преди.

Обливайки се в пот много от тях носели по два камъка. Други, които носели по един тичали, вдигайки прах. Някои от стражите също влачели камъни. Хората, които се считали за свободни – защото от тях махнали оковите –  се опитвали да получат колкото се може повече монети, за да си изградят  щастлив живот.

Кратий още няколко месеца прекарал на площадката, като със задоволство наблюдавал сцената долу.

Промяната била огромна. Част от робите се обединили в малки групи, правили колички и ги товарили догоре с камъни, и ги теглили, облени в пот.

– Те ще измислят още много приспособления – със задоволство си мислил Кратий – сега и вътрешни услуги се появиха: разносвачи на храна и вода … Скоро ще си изберат началници и съдии.

Нека избират: нали те, всъщност, смятат, че са свободни, но същността не се е променила – те все така влачат камъни …

Още по темата:

Илюминатите са несвободни и ограничени от договор с древни нефизически същества – III

  Продължение. Живеем в много жестоко време, време когато илюзията, превзела умовете ни, е много силна. Хората гледат потресаващи открития и не виждат нищо, слушат най-великите истини и не чуват нищо.… Continue reading „Илюминатите са несвободни и ограничени от договор с древни нефизически същества – III“

 

НЛО като гробищни комплекси на извънземните

Сръбският учен и уфолог  Bojan Mandzhukovich счита, че в извънземните кораби, достигащи до Земята няма живи извънземни. Според него това  обяснява странното поведение на неидентифицираните летящи обекти, както и факта,… Continue reading „НЛО като гробищни комплекси на извънземните“

 

Илюминатите излязоха на светло

Илюминатите   официално обявиха, че тайното става явно. Те излизат от  тайната с  официална страница на Facebook (https://www.facebook.com/illuminatiorganization) и Twitter (https://twitter.com/illuminatiam) , с  официален сайт – http://www.illuminatiofficial.org/ и канал на YouTube (https://www.youtube.com/channel/UCs40CAxgbSVyQ8LDilAgx8w) … Continue reading „Илюминатите излязоха на светло“

Философът Дейвид Бенатър: Да се раждат деца е голяма грешка!

 

 

Related Posts

2 thoughts on “Робство в нова опаковка – как робите станаха „свободни“ хора

  1. Няма безплатен обяд. Изборът да сме в общество и да ползваме екстрите му е свободен, но има и цена. Няма нищо необичайно. Носят камъни, но поучават храна, иначе нямаше да носят камъни, но щяха да ходят на лов, ако не искат да са гладни. Очевидно им е по изгодно да носят.

  2. И как ще ходят на лов в земите на фараона? Дадена им е само една възможност – да носят камъни, ма явно си от либерастите…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *